1862 г. Конгресът на САЩ утвърждава Медал на честта. Това е най-високото военно отличие в САЩ. Отличието се въвежда от Ейбрахам Линкълн по време на Американската гражданска война. Присъжда се за проявен героизъм във военна обстановка.
1920 г. официално е открит Панамският канал, шест години след като през него минава първият кораб (15 юни 1914 г.). До изграждането му най-прекият път по море между Европа и Далечния Изток е покрай нос Хорн или покрай нос Добра надежда.
Още в началото на 19 в. започва да се мисли за прокопаване на канал, който да съкрати драстично пътя, като се обсъждат две възможности трасе през Панама или трасе през Никарагуа. Панамският маршрут е избран на международен конгрес в Париж през 1879 г. Фердинанд дьо Лесепс, организирал прокарването на Суецкия канал, е натоварен с проектирането и изграждането и на канала в Панама, чийто строеж започва на 1 януари 1880 г.
По това време Панама е част от Колумбия и САЩ влизат в преговори с властите в Богота, за да получат правата върху канала. Въпреки подписването на предварителен договор през 1903 г. до споразумение не се стига и Вашингтон изпраща в района флота, за да гарантира правата си, като същевременно подкрепя панамските бунтовници.
През канала започват да преминават кораби през август 1914 г., но официалното му откриване се забавя до 1920 г. поради няколко причини, сред които и Първата световна война. Дължината му е 82 км, а най-високата му точка езерото Гатун, е на 26 м над морското равнище.
1953 г. официално е открит стадиона „Имтек Арена” в Хамбург, Германия. Във вътрешността му е разположен и музеят на Хамбургер.
Първият стадион на мястото на днешния „Имтек Арена” е Градски стадион Алтона. Откриването се състои на 11 септември 1925 г. пред 50 000 зрители. Две години по-късно започва провеждането на международни мачове на национално равнище, а през 1928 г. се състои финалът за определяне на немския шампион („Хамбургер” – „Херта Берлин” 5:2).
Бомбадировките по време на Втората световна война разрушават стадиона. В периода 1951-1953 г. стадионът е изграден наново, този път носещ името „Фолкспаркщадион”, а официалното откриване е на 12 юли 1953 г. Капацитетът е 61 000 зрители.
Широките овални трибуни и отдалечеността на терена от тях са причина за негодуванието на феновете, на които не се харесва липсата на подходяща атмосфера по време на мачовете. Това се променя през юни 1998 г., когато започва траещата две години основна реконструкция. Първо игралното поле е обърнато на 90 градуса, както е зададено в разпоредбата на Немския футболен съюз за разположението на терените. След това - без да се преустановява провеждането на футболни мачове - на мястото на двата странични сектора за правостоящи се изграждат централния и срещуположния сектор. Накрая мястото на старите централен и срещуположен сектор е заето от новопостроените странични сектори. Първият мач след реконструкцията е на 2 септември 2000 г. - Германия-Гърция 2:0.
До 30 юни 2001 г. името на стадиона е „Фолкспаркщадион”. След това стадионът е преименуван на „АОЛ Арена” по силата на сделка с американския интернет провайдер АОЛ в размер на 30 млн. марки. През 2005 г. договорът е продължен за още две години. От сезон 2007/2008 влиза в сила шестгодишен договор с банка „ХСХ Нордбанк” за правото съоръжението да носи имато „ХСХ Нордбанк Арена“. Заради Световната финансова криза банката прекратява предсрочно договора през 2010 г. След това новият спонсор на стадиона става „Имтек”.
Новооткритият стадион става собственост на Хамбургер през 1998 г. и е един от петзвезндите стадиони на УЕФА, което означава, че на него могат да се играят финали на Шампионската лига и за Купата на УЕФА. Той домакинства на пет мача от 18-ото Световно първенство по футбол. През 2010 г. стадионът е домакин на финала на Лига Европа.
Любопитен факт е, че тъй като АОЛ не е сред спонсорите на ФИФА, по времето на Световното първенство през 2006 г. стадионът носи името „ФИФА ВеЕм Щадион Хамбург”. В тази връзка стадионът е „изчистен” от всички имена на спонсори на Хамбургер. Повечето от тях са покрити, а осемте огромни светещи букви от името на „АОЛ Арена” и логото, намиращи се на покрива, са демонтирани.
1957 г. американският лекар Лерой Барни представя виждането, че тютюнопушенето е една от основните причини за нарасналия брой на заболелите от рак на белия дроб.
2005 г. принц Албер II е коронясан за княз на Монако. Церемонията пактически има само символично значение. По-късно същата година - на 19 ноември, се проведе и още една церемония, на която бяха поканени аристократи от цяла Европа.
Всъщност Албер Александър Луи Пиер Грималди е принц на Монако от 6 април 2005 г. и се възкачва на трона на княжеството след смъртта на баща си Рение III. На 31 март 2005 г. след приемането в болница на баща му, Албер поема ръководството на княжеството и до смъртта му изпълнява длъжността регент на Монако. След тази дата той официално се възкачва на трона на княжеството.
На12 юли кралското семейство се появи на публично място за първи път след погребението на принц Рение, за да отбележи тържествено качването на трона на принц Албер II.
От 1985 г. Албер е член на Международния Олимпийски комитет, а от 1994 г. председател на Олимпийския комитет на Монако. Любопитен факт е, че той участва и в Зимните олимпийски игри през 1988, 1992, 1994, 1998 и 2002 г. като състезател по бобслей.
2011 г. Нептун завършва първата си орбита от откриването си на 23 октомври 1846 г. насам. Това е осмата планета от Слънчевата система и най-външния газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун.
Открит на 23 септември 1846 г., Нептун е първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома Алексис Бувар на мисълта, че урановата орбита е подложена на гравитационни смущения от друга, неизвестна дотогава планета. Нептун впоследствие бива открита от Йохан Гал на позиция, прогнозирана от Юрбен Льоверие, а най-големият спътник, Тритон, бива открит скоро след това.
Нептун не може да се забележи с просто око. Изглежда като синьозелен диск подобен на Уран, но по-тъмен. Синьозеленият цвят се дължи на поглъщането на червената светлина от метана в атмосферата на планетата. Тъй като са му необходими 165 години, за да извърши едно пълно завъртане около Слънцето, едва през 2011 г. Нептун се върна в позицията на която е бил открит от Йохан Гал.
Единственият апарат, посетил Нептун, е „Вояджър 2”, който се сближи максимално с планетата на 25 август 1989 г. При преминаването си е заснел в южното полукълбо Голямото тъмно петно подобно на Голямото червено петно на Юпитер.
Нептун има 13 известни естествени спътника. Най-големият от тях е Тритон, открит от Уилям Ласел само 17 дни след откриването на Нептун. Тритон е достатъчно близо до Нептун за да бъде заключен в синхронна орбита и бавно се приближава навътре и евентуално ще бъде разкъсан, когато достигне границата на Рош. Тритон е най студеният обект измерен в Слънчевата система с температура -235°C.
В България:
1945 г. в Царство България със закон е въведен гражданският брак. На следващият ден в София е сключен първият граждански брак.
През периода 1883-1945 г. брачното право е изцяло под юрисдикцията на Българската православна църква. То се основавало на Екзархийския устав и на постановленията на Светия синод. През 1883 г. към Екзархийския устав се добавя част, озаглавена „За браковете”, в която се регламентират проблемите, свързани с брачната институция.
По-късно настъпват допълнения и промени, които засягат въпросите за разтрогването на брака и различните явления, като незаконен брак например.
Разводи се допускали само при „нарушение на физическото или психическото здраве, което води до неизпълнение на съпружеските ангажименти”, при доказана изневяра, при ограничаване на религиозните права и свободи на православния съпруг и при тежки криминални престъпления. Съгласно чл.198 не се допускал развод при „взаимно съгласие”.
Църковният съд бил независим от правораздавателната система. Не се допускало участие на адвокати освен в случаите, когато една от страните живеела извън пределите на Третото българско царство. Църковната бракоразводна процедура се провеждала при закрити врати.
През 1945 г. Наредбата-закон за брака заменя религиозния брак с гражданския, осъществяван пред държавен орган, като единствената валидна форма за сключване на брак.
