"Зелени алтернативи" е пространството в Дарик радио и DarikNews.bg, в което се дискутират зелени теми като възобновяемата енергия, енергийната ефективност и опазването на околната среда. Ще ни гостуват специалисти и експерти по всички тези въпроси. Тази седмица наш гост е Ангел Семерджиев, изпълнителен директор на Българската геотермална асоциация.
Господин Семерджиев, вие сте начело на геотермалната асоциация в нашата страна. Първо, можем ли да дефинираме какво точно означава геотермален източник, защото хората веднага ще си помислят, че става дума само и единствено за минералните извори?
Много точен въпрос. От това произтича главната заблуда. Дефиницията за геотермална енергия е енергията във форма на топлина, съхранявана под твърдата повърхност на земята. Това е топлина, но не значи, че минералната вода непременно трябва да бъде и геотермален източник. Защото понятието минерална вода се определя от гледна точка на физикохимията. Но тук никой не говори и не се досеща за термалния потенциал, който е един от най-важните параметри за водата.
Какъв е потенциалът на България от геотермалните източници?
Статистиката показва, че България е на първо място в Европа по геотермален потенциал на глава от населението, и на последно място по нейното използване. Потенциалът ни е много голям, но причините да бъдем на последно място е една поредица, за която трябва да се говори много надълго. Основно не би трябвало да се споменава, че причините са само политически, но за мен политиката е дотолкова засегната, защото няма приемственост в различните правителства. Никой не смее да сложи началото и после добросъвестно, като истински българи, останалите правителства да продължават това, което е започнато.
Колко геотермални източници имаме в България и в кои краища на нашата страна имаме най-много такива?
Отговорът би бил доста уклончив, но твърдо може да се каже, че имаме над 12 000. От тях обаче са в активна експлоатация, активна в кавички, не повече от 450 до 500 извора. Най-богат е регионът на Пазарджик като се започне от Велинград, по поречието на Велинградска и Чепинска река надолу. А най-голяма концентрация има в района на Велинград. Там са 97 геотермални източника, като температурата варира от 36 до 70 градуса. Даже има един източник, който е в региона на община Велинград с 97 градуса, но за съжаление е най-неизползван.
Защо?
Причините са комплексни. Няма политика, няма национална политика по този въпрос, за съжаление. Енергийната политика, доколкото може да бъде национална, е насочена към газта, петрола, атомната енергия. За съжаление, единственият и най-богатият ресурс, който ние имаме е геотермалната енергия. Най-слабо внимание се обръща върху него.
Господин Семерджиев, какви са предимствата на този източник на енергия, какво трябва да знаем? В България все още е малко известно по темата, поне сред обществото.
Предимствата са основно в това, че го имаме вече хилядолетия, началото никой не го знае, и продължава в същия си обем този потенциал да съществува. Това значи, че ние имаме един доставчик на топлинна енергия, който е не 24 часа, 7 дни седмично или 365 дни в годината, а много хиляди години. Най-малко заради това си заслужава да се обърне внимание. И не бива това да бъде предоставено само на общините. Защото правителството, предоставяйки това на общините като че ли си измива ръцете. И причините са, че първо, общините нямат необходимия професионален потенциал. Второ, нямат финансов ресурс. Оставям настрани корупцията, която за съжаление винаги се появява, когато се появи и финансовият ресурс.
Рубриката "Зелени алтернативи" се осъществява в партньорство със сдружение "Съюз на производителите на екологична енергия-BG", сдружение с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. Популяризира дейности в областта на възобновяемите и алтернативни източници на енергия, развива и реализира инициативи в областта на енергийното производство Сдружението осъществява и развива двустранни и многостранни връзки с органи, организации, дружества и лица в България и чужбина за изпълнение на своите цели.
Чуйте целия разговор:
За какви цели можем да използваме геотермалната енергия и за какво я използваме в България?
България спада, както и повечето европейски геотермални източници, към така наречените ниско температурни води. Това е малко странно на пръв поглед, защото в геотермиката ниско термален водоизточник е този, който доставя вода до 110-115 градуса. Но това не значи, че не може да се използва и то много успешно и ефективно. Нашите води конкретно могат да се използват за така наречената директна употреба. Тоест това, което сега е направено в СПА центровете за балнео и физиолечение, за оранжерии, за аквакултури, което е най-съвременното. Може верижно да се използват, така нареченото каскадно използване на водите, започвайки от високият температурен потенциал за отопление - охлаждане, след това като спадне до по-ниска температура през физио и балнеолечение. И след това вече да отиде в оранжерията, а след оранжерията да отиде към аквакултура. При това положение ние, извинявайте за израза, издояваме температурния потенциал от 70 или 80 градуса. И вече охладен до 15-16 градуса ние можем спокойно да го изливаме в канализация или река, да го залостим някъде. Той е експлоатиран от максимума до минимума.
Какви са основните методи на усвояване на геотермалната енергия в производството на електричество?
За съжаление, отново ще спомена, че в Европа са малко геотермалните източници, главно са в Италия. Съдбата е направила един баланс, че там, където най-много се тресе земята, и има вулкани и катаклизми, е и най-голям източник за директно ползване за производство на електричество. Но в света се работи много упорито и има големи инвестиции за така наречените инсталации, които разрешават да се произвежда електричество от ниско термални води от порядъка на 55-60 градуса. И това е бъдещето, защото отново Европа залага страшно много пари за развитието на инсталации. Но залага и много за развитието на така наречените инженерни геотермални системи. Това значи следното. На големи дълбочини има нагрети блокове, главно гранитни, доломитни, базални, които имат температура от 280 до 360 градуса. Обаче те не са гостоприемни за водата, за да се произведе пара, защото са монолитни. Тогава трябва да се намерят технологии, и се работи по това много сериозно, за разбиване и създаване на така наречените аква файер. Тоест места, където водата да може да се събира - било в пукнатини, в гнезда, за да може да се произведе пара. Тази пара, тя е под налягане, отива нагоре, произвежда се електричество на турбинен принцип, охлажда се, и кондензираната вода с байпас минава надолу така, че се получава затворен цикъл. Тоест ние имаме един ,грубо казано, подземен геотермален котлон, на който трябва да му подадем вода и да произвежда пара.
С каква температура са геотермалните води в България, за какво се използват?
Както и останалите европейски страни, ние не се отличаваме твърде много, нашите води варират от 27, 28 градуса до 75 градуса, като най-високи замерени температури имаме в Сапарева баня - 96 градуса и в Драгиново, това е малкото селище, което е в състава на община Велинград и е на 7-8 км. Но там не се използва за нищо друго, освен за една баня и за отопление на джамията. Аз имам лични неблагополучия и разочарования, защото преди 6-7 години съм водил чужди инвеститори. Тук обаче нямаше с кой да се говори, дори ми беше много болно, че видях как кметът се изнизва 10 минути преди ние да дойдем, а секретарката каза, че от предния ден бил в София. Това беше за мен индикатор, че няма с кой да се говори.
Какво е вниманието на България към този енергиен източник, имаме ли национална програма и национална визия за геотермалните източници? Може би това е най-важният въпрос?
Категорично, няма. За съжаление, не виждам светлина в тунела. Няма, защото нещата се свеждат до това да се направят правилата и играта. Тоест концесионери има, но те... Да импровизирам какво бих направил. Тези концесионери не използват температурния потенциал полезно, това, което водата, земята им го дава. Примерно 75 градуса, а те го смъкват, охлаждат водата до 38 градуса за физио и балнео процедури. Те трябва да кажат какво като инвестиционна програма предприемат, за да може в срока от 3 до 5 години, ползвайки толкова много фондове, а и собствен ресурс, за да използват този ингредиент между 75 и 35 градуса. Защото е много смешно да охлаждаш водата, а през това време да имаш включен климатизатор или термопомпа, която работи директно на електричество. Тоест ти изхвърляш температурен ингредиент, а създаваш с електричество. Трябва да се зададе една програма към концесионерите, които да предвидят инвестиционни планове за оползотворяване на водата.
Господин Семерджиев, бъдете честен, кой ви пречи - общините, кметовете, централната власт, местните феодали?
Всички вкупом. Но най-много правителството, защото то създава правилата. Държавата трябва да създава правилата. Общините нямат капацитет, било финансов или професионален, но те нямат и правила. След като държавата не е направила правилата, съгласете се, че никой няма и не може да направи нищо. Всички импровизират, а импровизацията винаги води до порочни резултати.
Какво не е предприето в България по отношение употребата и управлението на този вид енергия, сравнение с други европейски страни? Разкажете ни за опита на европейските държави в това отношение.
Мога да спомена моя горчив опит. Предлагал съм още от времето на предишното правителство, преди 4 години. Имахме подготвени програми за обмяна на опит, от асоциацията имахме ресурс да поемем разходите и по ред да посетим Унгария, Германия, Полша и Словакия. Четири страни. Унгарците са крещящ пример за подражание. Ставаше въпрос да отидем, ние поемаме разходите, да направим обмяна на опит. Бяхме поканили и управляващите да дойдат и да си направят извода, да поемат инициатива, да видят какво ни липсва и съответно да адаптират нашите правителствени мерки така, че да улеснят нашата работа. Никой не се отзова, нито Министерството на околната среда и водите, нито Министерството на енергетиката. Просто не ни отговориха на писмата.
А как се справят нашите съседи тук, можем ли да почерпим опит от тях?
Можем, но не толкова много. Те са по-бедни от нас, оставяме настрана Турция. Турция е един феномен, след Италия. Там имат страшно горещи водоизточници, произвеждат електричество директно. Но там пък опитът им не може да бъде полезен за нас, защото ние нямаме такива видове енергия. Но пък гърците се мъчат да инвестират при нас, обаче се оплакват и се отказват поради причини, които и ние самите срещаме тук. Така че търсене на балкански опит би било неуместно.
Може ли да определим геотермалната енергия като неизползваното богатство на България?
Категорично. С много едри букви и подчертано с много линии.
Какви фирми членуват във вашата асоциация, кои са основните проблеми, пред които са изправени?
Членуват частни фирми главно, които се занимават с термопомпи. Членовете са общо 42, а фирмите са 18. Но проблемите, с които те се занимават са отново, не заради пропадане на техните лични проекти, а заради пропадане на инвестиционни, общи инвестиционни намерения. Тоест при опитите им за уреждане на инвестиционни начинания с чужди инвестиции, с техни партньори от вън, се срещат с това, което ви казах. Това, което аз ви споменавам е опита на асоциацията, който е една съвкупност, опит на всички членове на нашата асоциация.
На какво ниво са технологиите за използване на геотермалната енергия в България? Как да я използваме в собственото си предприятие или в собствения си дом?
Фирмите, които се занимават, трябва да ви кажа, че работят повече навън. Има фирма, която прави даже в Малта инсталации. Има фирми, които работят в Гърция. "Термосист", която е представител на DAIKIN има разработени такива инсталации. Ние съвместно разработихме, това е нашето добро техническо постижение, нов вид геотермална помпа, която работи с агента въглероден двуокис и дава много добър резултат. Някъде с около 15 до 18% повече от традиционните геотермални помпи. Опитахме от асоциацията след това да кандидатстваме за доразвиване на темата по една от програмите и трябва да ви кажа, че програмата ни не беше одобрена, защото не изглеждала много обещаваща.
Да разбираме ли, че капацитетът на българските специалисти, които се занимават в тази насока, изтича навън?
Да.
И няма никаква реализация в България?
Не би трябвало да сравнявам мащабите, но характерът или качеството на схемата е подобна на другите специалисти, да речем лекарите.
