През отминаващата 2010 г. Петя Луканова успя да възроди кариерата си. След години, в които стреляше повече за удоволстиев тя се върна в националния отбор и стана най- добре представилата се българка на световно и европейско първенства. На 40 изстрела с въздушна пушка великотърновката записа седмо и осмо място и само 4 десети не и достигнаха да спечели олимпийска квота. Златните медали у нас също допринесоха да бъде избрана за Спортист на годината.
- Петя, очакваше ли да бъдеше избрана за спортист на В. Търново?
- Не. Не очаквах. Очаквах да бъда в десетката, но не и да съм първа. И друг път съм имала много добри успехи, но бях осма, шеста. Не помня вече. Миналата година изобщо не пуснахме номинации от клуба, но тази приятели казаха, че е срамота и за това подадохме резултатите, но не очаквах това класиране.
- Защо? Все пак ти си великотърновския спортист с най- предни класирания на големи първенства през годината?
- Не знаех. Всички имат резултати. Христомир Христов е много добър. Аз отсъствах много заради лагери и тренировки и не съм следила резултатите на другите. Сега съм щастлива от признанието. Най- после съм първа.
- Малко не ти стигна за олимпийска квота?
- Четири десети не ми стигнаха. Изтървах един изстрел на Световното първенство в Мюнхен и той ми изяде главата както се казва. През идващата година има Европейско първенство и четири световни купи. Подготовката ми е обезпечена от Българския олимпийски комитет. Няма проблеми с екипировка и боеприпаси и се надявам да си взема квота.
- Направи една ретроспекция на спортния си път?
- Започнах през 1981 г. в ЦСКА, учих в спортно училище в София след девети клас. После станах майстор на спорта. В 11- ти и 12- ти клас две години по ред бях европейска шампионка за девойки с лични и отборни световни рекорди. 16- годишна взех сребърен медал с жените отборно от световно. Доста успехи имам. Може и нескромно да звучи, но са си мои и съм си ги изработила, и си ги имам.
- Значи отиващата си 2010 не е най- успешната ти година?
- В зряла възраст е най- успешната. Стрелбата не е като гимнастиката например на 19 години да не можеш повече да се състезаваш. При нас има и по- възрастни състезатели от мен, които са на ниво и са сред първите осем в света.
- Имаше период, в който бе спряла да се състезаваш?
- Да. Когато се родиха близнаците ни трябваше първо да ги отгледаме. През 2000 г. дойдохме от София във В. Търново със съпруга ми. И от там нататък да е жива и здрава свекърва ми много помага. Едно, едно че сме голямо и задружно семейство, но ако не беше тя нямаше да се справим. И така, като поотраснаха децата, образно казано, слязоха ни от ръцете и станаха по- самостоятелни отново можех да започна да стрелям. За това се получи тази пауза, в крайна сметка приоритетите се променят. Освен това имаше години, в които Федерацията бе решила да подменя състава и ние се оказахме стари и безперспективни, но се оказа, че не е така.
- Кога се чувстваше по- уверена, като девойка или сега?
- Сега. Имам семейството зад гърба си, децата поотраснаха, чувствам се реализирана като майка и като жена и сега вече ми е по- добре.
- Семейството ли е определящият фактор за дългата ти и успешна кариера?
- Да. Твърдо мога да го кажа. Съпругът ми също е състезател и от десет години ми е треньор. Без неговата подкрепа, без подкрепата на свекърва ми, на сестра ми и на децата нямаше как да се справя.
- Николай Лечев те върна в голямата стрелба?
- Да. Дойде във В. Търново и каза, че му трябва трета жена за попълване състава за световното първенство. И аз казах: добре, щом ти трябва започвам сериозно да тренирам. Щастлива съм, че не го подведох, защото много проблеми имаше. Атакуваха го със старите приказки- коя е тя, безперспективна е и така нататък, но се видя, че човекът си разбира от работата и знае на кого да вярва. Познава ме още от периода в ЦСКА и знае как работя и какво мога. Много труден период минахме двамата с него, докато ме оплюят и докажа, че не са прави. Не беше лесно.
- Защо сменяш клубната си принадлежност, "АП- спорт" /В. Търново/ бе създаден от теб и съпругът ти Сашо Луканов?
- Основната причина е, че имаме проблеми с базата. За да регистрираме клуба си и за работа с малокалибрено оръжие трябва да имаме стрелбище и склад. На стадиона има стрелбище, но няма склад не можем да узаконим дори стрелбището, защото се оказа че стадионът е незаконен едва ли не. Търсихме скици, документи и т.н., но не намерихме, а аз без малокалибрено оръжие няма как да продължа. От "Тракия" /Пловдив/ ми предложиха оръжие и база и това е. Сега ще си живея тук, ще си работя и тренирам и ще ходя на подготовка в София и Пловдив.
- Какво си пожелаваш за следващата година и какво пожелаваш на великотърновци?
- На великотърновци пожелавам да виждам повече усмихнати лица по улиците, въпреки безпаричието и трудния живот. Някои си мислят, че спортистите са богати и живеят добре, но не е вярно. Въпреки това успяваме да се усмихваме и веселим. Пожелавам и здраве, разбира се. Здраве и усмивки. Много мразя хленчещи хора. Ма тя държавата нищо не дава. Не държавата трябва да ти даде. Ти какво си направил, за да изплуваш и да се променят нещата? Най- лесно е да хленчиш и да обвиняваш държавата. Ето и на мен не ми дава държавата. Нямам стрелбище, ама тренирам в къщи. На себе си пожелавам първо да са ми живи и здрави децата и семейството и после аз. От там нататък квота за Олимпийските игри и живи и здрави да отидем до там.
Интервюто с Петя Луканова можете да чуете в звуковия файл.
