Ноу-хау за уличните дупки предлага казанлъшки пенсионер

21 април 2013 10:31

Бившият арсеналски работник 67-годишният Тодор Тодоров от кв. „Васил Левски” в Казанлък вече е на път да патентова свое собствено ноу- хау за запълване на стотиците улични дупки в квартала, в който живее. При това почти безплатно, влагайки безвъзмездно свой труд.

Верен на принципа, че „Арсенал” е ковачница на кадри, бай Тодор не приема тезата, че човек в пенсия е безполезен на обществото, затова се залавя здраво за работа. От камарите строителни отпадъци, които се изливат щедро в казанлъшките квартали, той решава, че вместо боклук, тези отпадъци могат да свършат добра работа и да се превърнат в градивен материал, с който да се запълват улични дупки.

За целта Тодор Тодоров събира отпадъчните строителни материали от стари сгради, начуква ги на по- малки парчета и с тях запълва зейналите улични дупки, в които са потрошени не един и два автомобила. Дава и гаранция, че така запълнени, по неговата технология и собствено „ноу-хау”, нови дупки няма да се отворят върху старите и след 100 години. Още по-голям ще е ефектът, казва Тодоров, ако след това се запечатат и с асфалт. При добра воля и пари на общинската управа.

За да събира строителните отпадъци си е изработил сам и специална количка, с която ежедневно обикаля из кварталите, в търсене на подходящ материал за реновиране на уличните платна. Така сам, със собствени сили и „материал” Тодор вече е отремонтирал дупките по две казанлъшки улици. Напълнил ги с пръст, камъни, които дяла по мярка и пълни дупките със строителните отпадъци, които също дроби, за да стане пълненето плътно и здраво. Преди да изсипе обаче така забърканата „асфалтова смес”, бившият арсеналец старателно почиства дупката, за разлика от машините, които пълнят дупките с камъни и асфалтова смес директно, без тази процедура преди това.

Ноу-хауто на Тодор не е изненада за неговите съседи и съкварталци, за които минава за трудолюбив, читав и широко скроен човек.

Самият Тодор има цел: веднага след като приключи с дупките в кв. „Васил Левски”, да почисти и няколко препълнени вече и задръстени от мръсотия улични шахти. Докато върши обществено полезната си работа за без пари, бай Тодор не спира да се чуди на българската ни направа: да трошим много пари за неща,а които нито пазим, нито пък полагаме сили и да поправим, с това, което имаме. Всеки чака наготово някой друг да оправи неразбориите, а то не става така, казва мъдрият бай Тодор, за който никак не било на добре, че сме забравили приказката за неволята.

Убеден е, че за всяко нещо се намира и мярката и направата, стига човек да не го мързи и да има душа за красивото. Както и желание да живее в уредена държава и спретнат град.

Само с „УУУУ” или с „Ура” не стават нещата. Труд трябва и грижа, убеден е бившият арсеналец.