Секретарят на НЧНикола Ракитин: Това е нагло и престъпно поръчково деяние
Секретарят на НЧНикола Ракитин: Това е нагло и престъпно поръчково деяние / dariknews.archive

„Нагли вандали и изроди без съвест са тези, които посегнаха на паметника на големия български поет Никола Ракитин". Така секретарят на читалището в квартал „Сторгозия", което носи името на поета, коментира кражбата на бюста на Никола Ракитин, извършена в нощта срещу понеделник.

Чавдар Луканов обясни за Дарик, че откраднатият бюст не е от някакъв метал - мед или бронз, а е от мрамор. Поставен е преди около 20 години с помощта на тогавашното ръководство на Община Плевен.
„Това е кражба по поръчка, защото мургавите братя нямат интерес към него, защото това не е желязо. Паметникът обаче освен духовна има историческа стойност, защото е направен в Рим от големия български скулптор Кирил Тодоров през 1936 година", обясни Луканов.

Според него вандалският акт е извършен в нощта срещу понеделник и е дело или на колекционер, или - по-малко вероятно, на новобогаташ-бизнесмен.
„Това е нагло, долно и престъпно деяние, и е дело на ненормални хора", коментира още Чавдар Луканов.

Чавдар Луканов сподели още, че непосредствено до постамента, от който е откъртен бюста на Никола Ракитин има следи от тежка машина. Той припомни, че поставянето на бюста преди 20 години е осъществено с кран, тъй като той тежи повече от 200 килограма.

От ръководството и настоятелството при читалище „Никола Ракитин" призовават гражданите, които биха имали някаква информация относно извършеното деяние, да сигнализират в полицията или директно в читалището.

Никола Ракитин е псевдоним на Никола Василев Панчев, български поет. Роден е на 6 юни 1885 г. в с. Лъжане, Софийско. Завършва славянска филология в Софийския университет (1908). Участва в Първата световна война.

Работи като учител в Плевен (1908-1933). Директор на Военно-историческия музей в Плевен (1933-1934). Несправедливо обвинен за изчезването на ценности от музея, Ракитин се самоубива на 2 май 1934 г., като се хвърля от влака при тунел 3 до гара Реброво на път от София за Плевен.[1]
Самоубийството на Ракитин намира широк отзвук в печата, като за него е обвинявано ръководството на Военното министерство.