Нов малък храм на свети пророк Илия осветиха днес в ловешкия жилищен комплекс „Младост". Ловчанският владика Гавриил в съслужение със свещеници от Ловеч отслужи първата света литургия в храма. Стотици ловчалии се стекоха на откриването. Сред гостите бяха кметът Минчо Казанджиев, подполковник Гриша Генов, началник на ловешко поделение, дарители и обикновени миряни. След светата литургия бе даден курбан за здраве.
Храмът е съграден по инициатива и с усърдието на ловешкия свещеник Вениамин. Преди три години на този ден се роди синът ми Илия, разказа свещеникът. Здравословни проблеми наложили тежка операция, която била много рискована за невръстното дете. „Слава Богу синът ми е жив и здрав и в чест на пророк Илия започнахме строителството на този малък храм", каза Вениамин. Той вярва, че свети Илия ще помага на всички, които потърсят подкрепата му и ще ги закриля в делата им.
Мястото, където започва градежа, е на Ловчанска митрополия. Храмът е разположен в междублоковото пространство на един от най-населените ловешки квартали. Първата копка е направена на 17 януари 2009 г. На 17 март същата година пък е положен основният камък и започва строителството. Допълнително към храма е изградена пристройка, част от която ще бъде пригодена за църковен магазин.
В двора пък е съградена чешма в памет на двама души, които са си заминали от този свят, но всеки, който отпие от чучура, ще прочете имената им и ще ги спомене, каза отец Вениамин. Той е благодарен на дарителите, с помоща на които храмът е направен. Около 70 хиляди лева са вложени в строежа за материали. Мнозина са дарили труда си. Сред тях е архитект Пенка Серафимова. За нея това е четвърти проект на храм и той отново е дарение за хората.
„Малко по-голям е от параклис и може да побере 30-ина души, казва архитект Серафимова и добавя: „Има някакво възраждане на желанието у българина да гради свои храмове, да търси вяра и упование в Бога". Нейно дело са проектите за храмове в ловешките села Хлевене, Пресяка и Соколово. Радва я това, че в някои от тези села, като Хлевене например, никога не е имало храм, а в трудните години днес успяват чрез дарители да осъществят това, за което някога предците им са мечтали.
