/ Thinkstock/Getty Images
Единият е известен като "касапинът от Хан Юнис", а другият явно има девет живота, защото е оцелял в много атентати. Кои са ръководните фигури на терористите от Хамас, които са в дъното и на атаките от 7 октомври. Ето какво пише Deutsche Welle.

Когато на 7 октомври 2023 г. бойци на Хамас превзеха израелските гранични укрепления в ивицата Газа, убиха над 1200 израелци и взеха за заложници близо 240 души, се смяташе, че именно той е човекът в дъното на цялата акция - Яхия ал-Синуар, командир на войнстващата ислямистка организация Хамас в ивицата Газа, а в момента и най-издирваният човек в Израел. Една от обявените цели на израелската армия е да го ликвидира. Но той е само една от водещите фигури в палестинската терористична организация.

"Касапинът от Хан Юнис": Яхия ал-Синуар

Има славата на харизматичен и изключително интелигентен, но брутален и безмилостен: 61-годишният Синуар ръководи Хамас в Газа с желязна ръка. Роден през 1962 г. в бежанския лагер в Хан Юнис в южната част на ивицата Газа, той е един от основателите на Хамас в края на 1980-те години. Синуар участва в създаването на военното подразделение на организацията - бригадите “Ал Касам", които извършват множество самоубийствени атентати в Израел. Освен това предприема действия срещу предполагаеми колаборационисти на Израел в собствените редици - така брутално, че става известен като "касапинът от Хан Юнис".

През 1988 г. израелски съд го осъжда на четири доживотни присъди за убийството на двама предполагаеми палестински колаборационисти и двама израелски войници. В затвора Синуар научава иврит и начина на мислене на "врага", като чете книги на известни израелски личности. Няколко пъти животът му е бил в опасност поради мозъчен абсцес - твърди се, че израелски лекари са спасили живота му с операция.

След 22 години в затвора Синуар е освободен през 2011 г. заедно с повече от 1000 други палестински затворници - в замяна на израелския войник Гилад Шалит. Той се завръща в Газа и оттогава отговаря за връзките между военните и политическите крила на Хамас. През 2017 г. става ръководител на Хамас, която САЩ, ЕС и Израел определят като терористична организация.

Бенямин Нетаняху наскоро обвини Синуар, че доброволно жертва палестински цивилни граждани в борбата срещу Израел. Според израелския премиер Синуар не се интересува от съдбата на своя народ и се държи "като малък Хитлер в своя бункер”. Твърди се обаче, че Синуар междувременно е напуснал поне един от тези бункери: Според съобщения в израелските медии той е избягал от сраженията в северната част на Газа и сега се намира на юг, в района на родния си Хан Юнис.

Парите на Хамас: Накъде водят следите

“Котка с девет живота”: Мохамед Деиф

Мохамед Деиф ръководи бригадите “Ал Касам” от 2002 г. насам. Израел го смята за отговорен за многобройни самоубийствени атентати и убийството на десетки израелски войници и цивилни. Смята се, че Деиф е до голяма степен отговорен за планирането и извършването на нападението на 7 октомври.

Деиф е един от най-издирваните мъже в Израел от 1995 г. насам. През 2000 г. той попада временно в затвора в Израел, но успява да избяга по време на размириците на Втората интифада. Оттогава от него няма почти никаква следа. Твърди се, че е оцелял след седем опита за убийство, макар и със сериозни наранявания. Говори се, че е загубил око, крак и част от ръката си. Няколко членове на семейството му са били убити при нападенията.

Деиф никога не се появява на публични места; единствената известна негова снимка е от 2000 г. Всичко, което се знае за него, е, че в продължение на години е нощувал всяка нощ в различна къща, за да се предпази от израелските войници.

Пълномощник в сянка: Маруан Иса

Подобно на Яхия ал-Синуар, Иса също е роден в бежански лагер в Газа. На млади години първоначално е принадлежал към „Мюсюлманското братство“, от което по-късно се развива Хамас като дъщерна групировка. Излежава петгодишна присъда в затвор в Израел по време на Първата интифада (1987-1993 г.). Палестинските власти също арестуват Иса през 1997 г., но е освободен след избухването на Втората интифада през 2000 година. Днес е заместник-главнокомандващ на бригадите “Ал Касам" и като такъв е дясна ръка на Мохамед Деиф.

Иса също е преживял няколко опита за покушение от страна на Израел. Предполага се, че той също е играл важна роля в планирането и изпълнението на терористичната атака на 7 октомври.

Ръководителите в Катар: Исмаил Хания и Халед Машаал

Пълното ликвидиране на Хамас може да се окаже трудна задача за Израел, тъй като двама от най-важните лидери на организацията не са в Газа, а в Катар. Единият от тях е Исмаил Хания, който обикновено се смята за върховен лидер на организацията. Той също е роден в бежански лагер в ивицата Газа. Хания първо посещава училище на ООН, а след това учи в Ислямския университет в Газа, където влиза в контакт с радикални движения. През 1993 г. е назначен за декан на Философския факултет там, а през 1997 г. става ръководител на канцеларията на духовния лидер на Хамас.

След изборната победа на Хамас през 2006 г. е назначен за палестински министър-председател от президента Махмуд Абас, но е свален само една година по-късно, след като Хамас изтласка Фатах от ивицата Газа. Хания обаче не прие това и затова палестинските територии все още са ефективно разделени на две части: Фатах управлява на Западния бряг, а Хамас - в ивицата Газа. Хания беше избран за ръководител на политбюро на Хамас през 2017 г. - като наследник на Халед Машаал.

Машаал е роден на Западния бряг през 1956 г. и учи физика в Кувейтския университет. Там Машаал се радикализира; по-късно живее в Сирия и Йордания, където става член-основател на Хамас и председател на групировката през 1996 година. Многократно е призовавал към насилие срещу Израел. През 1997 г. оцелява при опит за убийство, извършен от израелската тайна служба Мосад. Когато през 2012 г. Машаал пътува до Газа през Египет, за да отпразнува 25-годишнината на Хамас, той се появява там след 45-годишно прекъсване. През 2017 г. той освободи поста си на лидер на Хамас в полза на Хания, но сега е ръководител на външно-политическото бюро на терористичната организация.
Deutsche Welle