Имаме спешни работни задачи, крайни срокове, срещи с колеги, мисли по нови проекти и... детето е болно. Класика! Някои професии позволяват в такива моменти да не пускаме болничен, а просто да работим от вкъщи. Но как по-точно? Едновременната концентрация в служебните ангажименти и оцеляването с шума на детето, което (естествено) иска своето внимание, е трудна задача.

Експертът по дигитално благосъстояние Александрина Георгиева дава ценни съвети по темата в новия епизод на „Ох, на мама! Podcast”:

Подгответе се психически

Първото важно нещо е да се подготвите с правилната нагласа. Работен ден с детето, независимо дали е ежедневие или инцидентно, не преминава като дните, в които сме сами и разполагаме с цялото си време и внимание. Не всичко ще мине по план, темпото на работа ще бъде друго и ще бъдем често разсейвани. В тези моменти е добре да си напомняме, че децата имат истинска нужда от нас в този период. Дори да ни изглежда, че ни разсейват и пречат нарочно, това всъщност не е така.

Конкретен план за действие винаги помага

Когато сме подготвили себе си, е добре да помислим за конкретен план за действие. Това означава да определим кои са истински важните задачи за деня и кои можем да пропуснем, отложим или дори делегираме, ако ситуацията позволява. Можем да помислим дали имаме някакъв часови диапазон, в който сме сигурни, че ще бъдем на спокойствие (докато детето спи) и да оставим задачите, които искат най-голяма концентрация за тогава.

Да измислим как да се занимава детето

Може да ни помогне принципът на ротация на играчките. Това е метод, в който прибираме част от играчките за няколко седмици, а след това, когато ги предоставим на детето, то им се радва все едно са нови. Всеки път, когато започва интервал за работа, можем да изваждаме любим предмет на детето, който не е виждало от известно време.

Да се погрижим за себе си

Не на последно място е важно да си напомним да се грижим за менталното си здраве - да включим достатъчно сън, спорт, почивка и време с приятели, които да ни разтоварват от стреса, за да можем да се справим с тази задача в дългосрочен план. И да имаме търпение - както детето, така и ние самите ще имаме нужда от време, за да се научим да работим по този предизвикателен начин.