Залятата с киселина Костадинка Кунева: Искам да видя човека, който ми стори това
Залятата с киселина Костадинка Кунева: Искам да видя човека, който ми стори това / снимки: БГНЕС
Залятата с киселина Костадинка Кунева: Не знам кой ми стори това
23745
Залятата с киселина Костадинка Кунева: Не знам кой ми стори това
  • Залятата с киселина Костадинка Кунева: Не знам кой ми стори това

Секретарят на Атинския съюз на чистачите и домашния персонал българката Костадинка Кунева беше нападната преди година пред дома й в гръцката столица и залята с киселина. Оттогава Кунева се бори с тежки травми на лицето, очите, краката, хранопровода. На ларинкса й е поставено апаратче, което й помага да разговаря. Все още няма хванат извършител. Делото по случая от седмица е възобновено, предстои нова среща на следователите с българката. Гръцките профсъюзи, а и цялата общественост, застанаха плътно зад Костадинка и изразиха съмнения, че работодатели в сферата на чистотата стоят зад престъплението.

Ето какво разказва самата Костадинка Кунева. Тя се срещна с няколко български журналисти:

Досега имам осем операции. До края на март бяха седем операции и една направих в края на юни. Предстоят ми най-малко още 10 операции. Имам две операции на гласните струни. Ще се наложи още една операция на хранопровода, а пластични - неизвестно. Доколкото разбирам по някакъв начин външният ми вид ще се оправи, но вътрешно ще останат проблеми. С хранопровода, със стомаха ще има проблем. Нормално се чувствам, добре съм. Свиква се с това нещо, живее се.

Смятате ли, че виновниците ще бъдат разкрити?

Много сложен въпрос, за да ви отговоря. Ще бъде добро за всички, ако се открият виновниците, тъй като не само върху мен направиха посегателство, а са застрашени и други животи. Другите колежки също ги заплашват и ще е добре да се спре този тероризъм над работниците.

Имате ли представа защо и кой ви го причини това нещо?

Мисля, че заради синдикалистката ми дейност.

Какво казват докторите, кога ще излезете от болница?

Труден въпрос, никой нищо не казва. Сега, когато мога да виждам с едното око поне, наближават и останалите операции на очите, предполагам, че ще уважат желанието ми да изляза за малко навън и после пак да се върна за другите операции.

Мислила ли сте да се приберете в България или смятате да останете тук?

Синът ми е шести клас тук и поне докато завърши няма мърдане.

Ще си дойдете ли до България?

Нямам представа. Много лоши неща чувам от България, който дойде от България, никой не е доволен от политиката и от начина на живот на хората.

Къде искате да отидете като излезете от болницата?

Първо, искам да разведа сина ми Емануел да види отблизо някои животни, защото много обича животните. Искам да отидем на някои острови, където има морски паркове, обещала съм му. Иска да види Крит, Родос, това, което той знае. Ако аз съм в състояние да пътувам по-далеч, вече ще обиколим България, защото Емануел не познава България. Това е моето желание, аз да му покажа България.

Той как прие цялата ситуация?

Още го приема много трудно, но е доста мъдро дете за годините си. Например ми казва: „Мамо, питат ме всичките деца и познати как минаваш оттам, където бе нападната майка ти, не се ли страхуваш, не се ли чувстваш особено. И знаеш ли какво им отговарям, ами, че мястото не е виновно. То е едно място, само хората са виновни". Разсъждава много трезво, много правилно разсъждава и предполагам, че ще превъзмогне всичко това. Много голяма травма. Вече чувствам, че няма търпение, иска да съм вкъщи, до него. Има голяма нужда от мен. Моля го да изтърпи още малко.

Един ден, като излезете оттук, ще се върнете ли към тази дейност, заради която сте тук?

Аз, за да съм в синдиката, трябва да съм работник. Не се знае дали ще мога да работя, зависи от състоянието ми. От състоянието ми ще преценя къде обществото има повече нужда от мен. Мисля, че мога да предложа и на друго място помощ на обществото, не синдикална дейност.

Какво беше първото нещо, което си помислихте, след като се случи инцидентът в онази нощ?

Първото нещо - бягах след този, който ми го направи и му казвах: „защо ми го направи". Първото нещо, за което си помислих, бе за момчето, което ме заля, каква болка е преживяло, за да има такова лошо действие".

Вие простила ли сте му на това момче?

Никога не съм му била сърдита. Сигурно е трудно човек да ме разбере. Аз го взех като едно дете също като тези, които взимат наркотици, същата работа. Той го е направил за пари. Той е човек, който най-невероятно е безработен и това е видял като изход. Бих искала да поговоря с него, ако го оставят жив.

Съмнявате ли се, че ще го оставят жив?

Съмнявам се.

Бихте ли говорила с този, който му е платил?

Този, който му плати - и с него бих разговаряла, ако той има смелостта. Нямам представа кой го е извършил.

Използвани са въпроси и на други медии