13 български моряци, плаващи на кораби под британски флаг, сега са в плен на сомалийските пирати. Водите край бреговете на Сомалия, особено в района на Аденския залив, са място на действие на множество пиратски групировки. През миналата година те превзеха повече от сто кораба, като за освобождаването им искат откуп. В района действат европейски военни кораби, участващи в операция „Аталанта". Тяхната ефективност обаче не е голяма, защото охраняваната зона е с големината на територията на Западна Европа.
Как действат пиратите, как се определя цената на откупа и може ли той да се договаря? На тези въпроси пред Дарик отговори д-р Питър Лер - преподавател в университета "Сент Андрюз" в Глазгоу. Лер работи в центъра за изследване на тероризма и политическото насилие.
Как се е родило пиратството в Сомалия?
То датира от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Последното правителство на Сомалия беше свалено от власт в края на 1990 г. и от тогава до сега Сомалия е в състояние на беззаконие. То се е разпространило и по крайбрежието, което означава, че то вече не е било защитено от властите от незаконни действия, като незаконен улов на риба от страна на троулери от европейски страни. Според мен пиратството там се заражда като опит на сомалийските рибари да се защитават от големите рибарски кораби, които се опитвали да обръщат малките рибарски лодки на сомалийците, да режат мрежите им. Така че пиратството е започнало като защита на собствените води. След това обаче някои от пиратите всъщност открили, че да бъдеш пират носи повече пари, отколкото да бъдеш рибар. След това те се въоръжили, с обичайните "Калашников", но и с РПГ-та, използват GPS, имат мощни извънбордови двигатели. След това купили и т.нар. "кораби-майка", които ги изкарват далеч в открито море.
Какъв е годишния оборот на пиратите в Сомалия?
Не е много ясно. Според някои хора той е между 50 млн. долара, според други - 150 милиона. Според мен обаче годишно пиратите печелят около сто милиона долара.
Как пиратите решават какъв откуп да поискат за някой кораб?
Взимат предвид големината на кораба и стойността на превозвания товар. Например, ако превземат голям кораб, пълен с петрол, те знаят, че собственикът му ще поиска бързо да си го върне. Собственикът се притеснява, че ако корабът стои дълго в плен цената на петрола може да падне и товарът да се обезцени. Освен това цената за използването на кораба е няколко хиляди долара на ден, така че собственикът няма интерес той да продължи да бъде пленен. Пиратите знаят, че колкото е по-голям корабът, толкова по-голям е откупът. За големи кораби е между един и три милиона долара, за по-малки кораби - около половин милион.
Според вас какъв би могъл да бъде откупът за "Сент Джеймс Парк", натоварен с химикали, и за "Ейшън Глори", натоварен с автомобили?
Смятам, че за всеки един от тях ще бъде около два - три милиона.
Какво или кой би могъл да спре пиратите край бреговете на Сомалия?
Това зависи единствено от тях. В района има различни военни мисии - на Европейския съюз, на НАТО, на Китай, но както каза един военен - това е все едно да се опитваш да охраняваш източното американско крайбрежие само с пет полицейски коли. Както виждате, атаките стават в охранявани територии, но винаги някой кораб ще попадне в ръцете на пиратите. Всички специалисти са съгласни, че решението на проблема с пиратите се състои в установяването на ред на сушата. Това обаче не е нещо, което ще се случи скоро.
НАТО и САЩ имат възможност да унищожат пиратските бази на сушата. Така няма ли да се реши този проблем?
И да, и не. Не съм убеден, че това ще помогне. Пиратите не се нуждаят от сложна инфраструктура, нямат нужда от оборудвани пристанища. Те имат нужда от участък от брега, където да акостират техните лодки и корабите-майка. Така че какво всъщност може да се бомбардира? Освен това има опасност НАТО да нанесе т.нар. "съпътстващи щети", което означава да се бомбардират невинни хора. В крайна сметка това означава, че ще се стигне до убийството на невинни, както стана в Афганистан. Тогава има опасност Сомалия да стане източник не на пиратство, а на
тероризъм.
Смятате ли, че парите, използвани за операция "Аталанта" са разумно похарчени.
Пак - и да, и не. Това е бързо решение на проблема. Струва много пари и като цяло има малък ефект. Има опити и за друго решение. Европейският съюз, например, се опитва да създаде сомалийска брегова охрана, което е малко странно, защото става въпрос за южната част на Сомалия, където има гражданска война. Ако погледнем Сомалиленд или Пунтленд и двете зони са сравнително добре управлявани, особено Сомалиленд. Но от там може да се започне със създаването на закон и ред в морето, което всъщност се опитват да направят и сомалийците. Въвеждането на закон и ред в южна Сомалия е нещо, което е в бъдещето. Друго решение, което се обсъжда, е антипиратски патрул на арабска държава. Това би било по-евтино, защото тези държави са по-близо. Освен това ще се махне натиска от западните държави. Ал Кайда, например, вече нарича „Аталанта" операция "Западен кръстоносен поход по морето" и твърди, че това е още един поход срещу още една ислямска държава. Ако тази операция е под контрола на арабска държава Ал Кайда вече няма да има този аргумент.
Как пиратите определят кой кораб да похитят, дали имат шпиони в пристанищата или правят случайни удари?
Много се говори, че пиратите имат информатори в пристанищата, както дори и сред корабните брокери. Аз обаче не вярвам много в това. Ще ви обясня. В някои райони, например в Аденския залив или в Мозамбикския пролив, корабите трябва да се движат на малко разстояние един от друг, заради ограниченото пространство. То е все едно да излязат на магистрала и да трябва да вървят там известно време. През това време пиратските кораби стоят и като видят кораб го нападат. Така че повече или по-малко нападенията са случайни. Някои кораби са били нападани няколко пъти. Например "Мерск Алабама", а това ме навежда на мисълта, че едва ли корабите се наблюдават и се държи сметка за маршрута им.
При пиратите съществува ли нещо като разделение на труда? Например някой да измисля плана, а други хора да извършват самото отвличане в морето?
Да. Изглежда, че най-малкото има ниво на финансисти, да ги наречем, които финансират операцията. Твърди се, че това може да са и представители на правителството на Пунтленд или бизнесмени, живеещи в Дубай. След тях идват капитаните на пиратските кораби, които наемат екипаж от млади войници от пехотата. Те обикновено са или бунтовници на възраст около 20 години или рибари, които имат и моряшки опит. Така че има най-малко четири нива, зависи за коя групировка конкретно говорим.
Смятате ли, че има опасност за живота на моряците от "Сент Джеймс Парк" и от "Ейшън Глори"?
Не, не и в този момент. Сега там има - както казва един мой колега - устойчиво пиратство, има един вид равновесие. Пиратите знаят колко далече могат да отидат в исканията си, а западните военноморски сили също знаят колко далече могат да отидат в спасяването на моряците. Обикновено процедурата представлява различни кръгове преговори, постигане на съгласие за парите и всичко това при съзнанието, че екипажът ще бъде в крайна сметка освободен.
Колко моряци са били убити миналата година докато са били пленени?
Повече от 200 моряци бяха похитени, смъртните случаи са много, много малко. Преди няколко месеца имаше смъртен случай по време на престрелка на борда на похитен кораб. Екипажът се опита да окаже съпротива на пиратите. Миналата година пиратите са убили по-малко от десет моряци. Всъщност, пиратите дадоха повече жертви.
Когато се договаря откупа, има ли място за преговори? Има ли случаи, когато пиратите намаляват сумата, която са поискали първоначално?
Да, това се случва често. Времето е важно и за пиратите. Докато те държат заложници, трябва да полагат грижи за тях и да им дават храна. Така че искат да получат някакви пари. Това означава, че в началото искат много пари - имаше случай на първоначално искане 35 милиона долара, но след това цената беше свалена до 3,5 милиона долара. Проблемът е, че тези преговори изискват време. Понякога заложниците стоят в плен между четири и пет месеца. Не смятам, че моряците от Европейския съюз ще бъдат освободени скоро. Ще отнеме седмици, може дори и месеци. Но съм убеден, че те няма да пострадат.
От това, което казахте, излиза, че пиратството край Сомалия е добре работещ бизнес модел.
Точно така. Пиратството е привлекателен бизнес, край бреговете на Сомалия то е единствената икономика. Един млад пират получава при едно отвличане около десет хиляди долара. В Сомалия хората живеят обикновено по-малко от пет долара на ден, така че това е голяма сума. Ако го сравним със заплатите в Западна Европа - това са около един милион британски лири. Така че ако един младеж в Глазгоу получи предложение да изкара тези пари наведнъж, той едва ли ще се поколебае. Трябва да е ясно, че това е престъпление, а не тероризъм. Но трябва да внимаваме престъплението да не прерасне в тероризъм.
