Много хора си мислят, че имиджът на България в Европа е доста, меко казано, нелицеприятен. Достатъчно е да си спомним отминалият наскоро „тоалетен скандал”. Не, не онзи от 2006-а, когато Крамник ограби Веско, а този, последния, с тоалетната чиния, на която ни оприличи чешкият художник Давид Черни в арт инсталацията си „Ентропа”.
Тогава вкупом, все едно гласуват увеличение на заплатите си, скочиха и управляващи, и опозиция, за да обясняват колко нагло е поведението на артиста. Макар че, именно те ни набутаха в тоалетната.
Сега обаче ще ви разкажем за другото лице, което има България пред света. И то не е гримирано с милионите евро, плащани от правителството за реклама. Не, то е изградено от многото млади хора, достойни българи, заминали някъде отвъд, за да си търсят щастието.
Олга Минева направи така, че много хора в Германия и Литва да знаят, че там, в балканската страна, се раждат добри хора, жертвоготовни и винаги готови да подадат ръка.
20-годишната Олга потърсила щастието си на Запад като много българи. От септември е студент по психология в Хайделбергския университет в Германия. Завършила с отличие русенското „Дойче Шуле”, тя успява да си спечели стипендия, която сбъдва мечтата й. Първите месеци са тежки. Телефони и скайп-разговори със семейството борят носталгията. След като се отърсва от предразсъдъците, с които е дошла от България, на нея й става по-леко.
„Последният месец определено ми хареса, защото мина сесията, започнаха истинските студентски купони и усетих студентския живот. Първо ми харесаха колегите, германци, които те приемат, отворени са и ги няма предразсъдъците, че са студени. Веднага си намерих две приятелки, иначе цялата група често се събираме, около 80 човека сме”, разказва Олга.
Градът е приказен – стар, туристически, със замък на хълма. Обстановката отприщва младежките идеали на Олга: В началото се бутах навсякъде, да опитам от всичко. Записах се в „Грийнпийс”, може да се запишеш на курс, на който да те научат да плаваш с лодка, да те пратят в някой океан на акция. Засега съм участвала само в акции срещу Мерцедес, раздаване на флаери, протести по улиците, които са за колите, които те произвеждат, които замърсяват околната среда, защото горят много. Наричахме ги „клима-прасета”.
Всяка седмица Олга се среща със стипендианти на фондацията, която спонсорира ученето й в Германия. На една такава среща тя се запознава с две латвийки: Едното от момичетата има бебе. Мисля си, че е голяма смелост да отидеш в Хайделберг, където наистина много се учи, и да имаш бебе. С други две от стипендиантките, които учат медицина, й предложихме няколко пъти в месеца да поемаме бебчето и тя да може да си живее истинския студентски живот. На нея й стана странно в началото, успя да ни се довери, защото момичетата учат медицина, а аз психология, уча и бебешка психология. Веднъж излязохме заедно, тя ни го остави, един час подхвърляхме това бебе и си играхме с него. Видя, че се получават нещата.
Олга не спира да мисли за 8-месечната Ана-Катрина и докато е в България по време на ваканцията. Олга споделя, че има малък опит с по-малката си сестра.
… След време, когато Ана-Катрина порасне и чуе името България ще се сеща с усмивка за момичето, което я е разхождало из улиците на Хайделберг, за първи път й е показала слона в зоопарка и е купила първия й сладолед.
