/ iStock/Getty Images
Статистиката за трудовите злополуки, показва, че сектор "Строителство" е един от най-рисковите за инциденти на работното място, водещи до смърт или инвалидност, информират от пресцентъра на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ГИТ).

Двама мъже пострадаха при трудови злополуки в Русе

От ГИТ са направили анализ причините за инцидентите, като отбелязват, че тревожен е фактът, че има повторяемост не само на причините, но и на действията, респективно бездействията, на работещите и длъжностните лица, довели до тях.

iStock/Getty Images

Причина за 40-50% от всички тежки злополуки в сектора е падането от височина. Притискане, премазване, прегазване от тежка строителна механизация причиняват между 10 на сто и 20 на сто от инцидентите. Следва затрупването от земни маси - между 10 на сто и 20 на сто. При повечето строежи земните и изкопни работи са сравнително кратки, поради което те, независимо от по-ниския относителен дял в разглежданата статистика, също следва да се отнесат към едни и най-рисковите, допълват от ГИТ. Удар от електрически ток е причина за между 10 на сто и 20 на сто от злополуките.

По разпореждане на Борисов: Спира строежът на „Златен век“

Почти всички злополуки по причина падането от височина са свързани с извършване на работи при необезопасени работни места или подходите към тях - етажни плочи, асансьорни шахти, технологични отвори, стълбищни площадки и рамене, работни площадки на скелета. Общото е липсата на колективни средства за защита, най-често липсват ограждения, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце, посочват от ГИТ.

Често не се използват и лични средства за защита, в случая колани. Немалка част от злополуките са възникнали при работа на относително малка височина и обикновено с кратка продължителност, допълват от ГИТ.

От инспекцията дават примери за потвърждение. Работник пада от височина около 2 метра при преминаване по талпа над изкоп за основите на новострояща се сграда, в случая не е осигурен безопасен подход - достатъчно широк и със защитни перила. При декофриране на кофражни платна, без работникът да е обезопасен срещу падане от височина с лични предпазни средства (предпазен колан/сбруя), той пада от височина около 4 метра. При извършване на довършителни работи от площадка на подвижно скеле пада от височина около 3 метра, тъй като скелето не е обезопасено. Всяка от тези злополуки е довела до смърт.

iStock/Getty Images


Подобна повторяемост има и при злополуките, причинени от затрупване от земни маси. Основната причина е извършване на работи в изкопи, които не са обезопасени чрез укрепване на стените, или чрез подходящ ъгъл на откоса. И отново злополуките най-често са при дейности, които се извършват за много кратък период от време - "за един миг", допълват от ГИТ. От инспекцията посочват, че това често е причина да се пренебрегват правилата за безопасност, тъй като времето за обезопасяване може да е по-дълго от времето за извършване на работата.

Трагичен инцидент: Строителен работник загина след трудова злополука в Добрич

При злополуките, причинени от електрически ток на строителни обекти най-често се работи с тежка строителна механизация, предимно бетон помпа или автокран, в близост до неизключен електропровод и докосване на проводник от него. Подобни на горните са и злополуките, при които електропроводът се докосва с пренасяни от пострадалия дълги метални предмети - арматурно желязо или тръба за тръбно скеле.

Тежката строителна механизация, самоходно оборудване, е източник и на злополуки най-вече при наличие на работещ в опасната "сляпа" зона, която поради конструкцията на машината не може да бъде наблюдавана от водача. Това, съчетано с липсата (неработеща светлинна и/или звукова сигнализация) често води до фатални събития, отбелязват от ГИТ.

Мъж от Брестовене падна от покрив, докато го ремонтира

От трудовата инспекция анализират, че опасното поведение на работещите и на техните ръководители, което е основна причина за предизвикването на злополуките, е в резултат на начина на мислене, изграден: от опита - "винаги работя така и досега нищо не ми се е случвало", от краткостта на работата - "какво толкова може да ми се случи за няколко минути ще го оправя", от обема на поставените задачи, несъобразен с времето за изпълнението им - "толкова работа ме чака, нямам време да обезопасявам", от самочувствието - "не съм страхливец".