17% от производството на ток в света ще е от АЕЦ през 2050 година
17% от производството на ток в света ще е от АЕЦ през 2050 година / снимка: Юлиана Николова

Предвижда се до 2050 година 17 на сто от глобалното производство на електрическа енергия да е от ядрени централи. Това каза в предаването „Зелени алтернативи" по Дарик един от водещите енергийни експерти проф. Атанас Тасев. До тогава инсталираната мощност би трябвало да се равнява на 930 хилядници (реактори с мощност от 1000 мегавата като тези в АЕЦ „Козлодуй") при 396 хилядници в момента. По данни на Международната агенция за атомна енергия миналата година са били в строеж 75 реактора в света. До 2050 година има програма, която ще занули емисиите въглероден двуокис и термоцентралите нямат никакъв шанс, каза проф. Тасев. На въпроса кой ще ги замени, експертът е категоричен, че в сектор базова енергия това са ядрените централи.

Проф. Тасев посочи, че водещите фактори при решението за строеж на нова ядрена мощност, са три - геополитическият, политическият и икономическият. Опирайки се на тях, той обясни защо проектът за втора атомна централа у нас е във фризера, а този за седми блок в АЕЦ „Козлодуй" - под въпрос.

По отношение на реакциите от страна на зелените към ядрената енергетика, той ги раздели на две. Първите са тези, които са превърнали ядрената енергетика във свой враг в своите платформи и се опитват да стопират нейното развитие. Проф. Тасев подчерта, че може да се направи аналогия между ролята на този тип зелени с тази на опозицията в демократичните страни. Острата им реакция към ядрената енергетика се превръща във фактор, стимулиращ ускореното въвеждане на нови технологии за повишаване надеждността на ядрените централи, каза специалистът.

Другите зелени пък са тези, които са се фокусирали върху производството на ток от възобновяеми източници, следвайки евродирективите за постигане на средно 20 на сто дял на тока от зелени централи в общото потребление в Евросъюза през 2020-а. Експертът направи уговорката, че последните не са влезли във война с ядрената енергетика, а очакват своята експозиция на пазара, за да се конкурират с другите производители. Но в сектора на базовите мощности без вредни емисии ядрената енергетика е без конкуренция, категоричен е проф. Тасев.

Чуйте целия разговор:

Защо ядрената енергия винаги е политически въпрос?

Политиката отдавна присъства в българската енергетика и това присъствие невинаги е полезно за енергетиката. Преди повече от десет години аз публично формулирах една теза, която вече се потвърди от събитията в нашата политическа реалност, а именно - съществува асиметрична корелация между стабилността в енергетиката и стабилността на правителството. Трябва да поясня: за да падне едно правителство от власт, е необходима консолидация на редица дестабилизиращи фактори или само един - да вдигнеш рязко цената на електрическата енергия. Доказателство на тезата е падането на кабинета „Борисов 1" след решението на ДКЕВР да увеличи цените на електрическата енергия за битовите потребители средно с 13.6 на сто спрямо предходния период, а също така като антитеза - продължителната непоклатимост на правителството „Орешарски", независимо от безпрецедентните, многобройни и продължителни протести на гражданското общество.

Така беше.

Така че ядрената енергетика е особен раздел от енергетиката на всяка държава. Поради глобалния ефект от последиците при тежки ядрени аварии - вижте Чернобил и Фукушима, - ядрената енергетика е силно зависима от волята и контрола на държавата, независимо от собствеността на актива и формата на държавното управление. Знаете, че има и държавни централи, със смесени капитали и частни ядрени централи, което е по-скоро изключение отколкото правило. В случай на тежка ядрена авария обаче държавата е длъжна да действа като командитно дружество, тоест неограничена е отговорността й за ликвидация на последствията от аварията. Държавата също така има неотменими задължения по контрола на движението на отработеното ядрено гориво и управлението на ядреноенергийните отпадъци. Поради спецификата си като енергийно предприятие дейността на ядрените централи попада под регулация най-малко на два закона - Закона за енергетиката и Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

Проф. Тасев, ясно е и на децата, че ядрената енергетика е стратегически отрасъл. Защо обаче няма стабилно виждане по въпроса, свързан с развитието на ядрената енергетика сред политическите партии? Защо няма консенсус по този важен за всички въпрос?

Има много обяснения. Ще дам своето обяснение. Изграждането на ядрени мощности е изключително сложен и продължителен процес. От решението за изграждане до първия пуск са необходими между 10 и 20 години. Новото поколение реактори има икономически живот около 60 години, а техническият е 90 години след реконструкция и удължаване срока на експлоатация. Ако добавим проектирането и строителството, сагата „нова ядрена мощност" има хоризонт от един век. Ако отчетем периода за извеждане от експлоатация, който е средно два до три пъти по-продължителен от етапа на строителството или общо около 30 години, наистина жизненият цикъл на ядрената централа оперира с исторически категории. Поради тази причина в условията на демократично управление на държавата изграждането и експлоатацията на нова ядрена централа не се вмества в един мандат на държавното управление. Като добавим финансовите ангажименти на държавата дори в случай на изцяло частна инвестиция, минимумът в раздел изграждане на технологична и енергийна инфраструктура, контрол върху отработеното ядрено гориво и управлението на депонирането и съхраняването на радиоактивните отпадъци, всичко това поставя развитието на ядрената енергетика в силна зависимост от политическата воля на управляващите, от политически и национален консенсус и управленска приемственост, подчертавам последното.

По различен начин изглежда развитието на ядрената енергетика в държави с планово-централизирана и смесена икономика. Можем да видим това, което става в Китай. И понеже въпросът е по-скоро за нашата политическа действителност, най-вече защото при нас няма политическа устойчивост по отношение на развитието на ядрената енергетика, затова следва да отчетем една архаична триада на действащата в момента система за вземане на решение от държавен ранг, съдържаща три съществени фактора, подредени отгоре надолу: на първо място идва геополитиката, последвана по значимост от политиката и на последно място е икономиката. Геополитическият фактор в развитието на ядрената енергетика у нас стана доминиращ поради геополитически сблъсък между световните икономически, политически и военни лидери - САЩ и Русия. Тежестта на геополитическия фактор се увеличи след събитията в Украйна. Като добавим състоянието на икономиката ни в момента, намираме обяснение защо проектът за изграждане на АЕЦ „Белене" е поставен във фризера, защо проектът за изграждане на седми блок на базата на реакторите AP1000 на американската компания „Уестингхаус" - искам да подчертая, че 67 на сто от дяловото участие е на японската корпорация „Тошиба" - е поставен под въпрос. Веднага се вижда, че тази ситуация деформира посочената по-горе йерархия за вземане на инвестиционно решение и превръща решението на нашите политици в много съществена функция от последните два фактора - геополитическия и икономическия при доминиране на първия. Обичайна практика в редица страни е държавната администрация и управляващата политическа класа да лобират за своите фирми в други държави. Енергийната дипломация на икономическите гиганти е изключително активна и агресивна. Не е тайна, че нашите управляващи в няколко мандата бяха подложени на невероятен натиск от САЩ и Русия по темата за големите енергийни проекти. За съжаление, в исторически план двете сили определят съдбата на трети страни в диалог помежду си - знаете, Ялта, Малта, а сега поради острия политически сблъсък като че ли предоставиха ролята на арбитър на нашите управляващи и те естествено се огънаха по посока на по-силния натиск.
Разбира се, нашите политици не са изключение. Известно е какво стана с ядрените проекти на Чехия и Унгария. Чехия отложи проекта „Темелин", а Орбан (унгарският премиер Виктор Орбан) подписа договора с Росатом при сто процента финансиране от руска страна и няма съгласие от Европейската комисия, поради което бъдещето на новата ядрена мощност от два 1200-мегаватови реактора ВВР на стойност около 10 млрд. евро в АЕЦ „Пакш" е неясно.

При държави, в които има висока степен на централизация, вземането на важни политически решения често се свежда до волята на едно лице, поради което решенията за изграждане на нови ядрени мощности се вземат много оперативно. Например след сериозната авария в енергийната система на Турция, това се казва блекаут, станала на 31 март сутринта тази година предизвика изключване на електроснабдяването от 6 до 10 часа, което буквално се превърна в катастрофа за цяла Турция и Ердоган моментално реагира, като обяви старта на строителството на ядрената електроцентрала в Аккую - това са четири руски реактора по 1200 мегавата, а в Синоп - два реактора по 1000 мегавата на френската фирма „Арева". И двете са от поколение III+.

Защо различни страни в света има силно негативно политическо отношение срещу ядрената енергетика - например Италия, Германия, Австрия?

Аз имам малко по-специфично мнение по тази тема. Не бих казал, че въпросът за или против в тези държави е преди всичко политическо. По-скоро в тези държави политиците реагираха адекватно на двата тежки ядрени инцидента в Чернобил и Фукушима, всяка една по различен начин. Обърнете внимание - икономиките на тези държави са сред лидерите в Европа и могат да понесат финансовите негативи, свързани с повишаването на цените на електрическата енергия. Ноторно известно е, че наличието на действащи ядрени централи в която и да е държава окозва положително влияние върху енергийния микс с ниските цени. Примерът е с нашата АЕЦ „Козлодуй". Подчертавам действащи. Защото новите реактори от поколение III+ след аварията във Фукушима и предприемането на допълнителните мерки за повишаване на ядрената безопасност оскъпяват значително новите проекти за изграждане на АЕЦ. Доказателство на тезата, че действащите АЕЦ влияят положително на ценовия микс, е, че след отказа от ядрената енергия на трите цитирани държави, те се оказаха в листата с най-скъпа електрическа енергия. Германия след Дания, но в Дания няма ядрени реактори, те използват изключително възобновяеми източници, е на второ място, следвана от Италия и Австрия. Списъкът на засиленото негативно отношение към ядрената енергия и политически инструмент за отказ от ядрени централи беше натиснат след аварията в Чернобил на 26 април 1986 година. За Италия веднага след аварията в Чернобил имаше референдум за отказ от ядрена енергетика, а през 2011 година след аварията в АЕЦ Фукушима отмяна на референдум, който целеше да възобнови програмата за ядрената енергия и приемане на законови промени за пълна забрана. И като резултат се получи това, което и на други места - цената на електроенергия е по-висока с 34 на сто от средната за ЕС. За Германия след аварията във Фукушима на 12 март 2011 година още на 29 април същата година правителството реши да затвори седем от 17 действащи ядрени реактора, а останалите десет да затвори до 2020 година, като загубите за икономиката се оценяват в размер на 2 млрд. евро годишно - значителна сума. Австрия е много специален случай. Строителството на първата АЕЦ „Цвентендорф" беше спряно още през 1978 година след референдум. Аварията в Чернобил беше второто погребение на ядрената енергетика в Австрия. За разлика обаче от останалите европейски държави Австрия разполага със значителни водни енергийни ресурси. Дълги години енергийната система на Австрия като член на обединените европейски енергийни системи бартеризираше скъпия пиков ток в Германия и след това получаваше евтин ток на немските атомни централи, с което произвеждаше в пещите на Линц първокачествена стомана - допълнителна добавена стойност. Средните цени на тока за бита в Австрия и сега са сравними с тези в Италия, пак в резултат на отказ.

Зелените и проблемът им с ядрената енергетика къде се крие?

Това е много интересна тема. Аз не ги приемам под общото название и диференцирам зелените на два вида. Първите са тези, които използват като политическа платформа борбата за запазване и подобряване на екологичните параметри в средата за обитаване. И другите, които са привърженици на технологиите за производство на зелена енергия и тяхното поведение е различно. Първите, за да станат забележим фактор на политическата сцена, избраха като свои враг ядрената енергетика и поведоха борба за затваряне на действащите ядрени централи и стопиране на развитието на ядрената енергетика и строителството на нови ядрени мощности. Под техния натиск веднага след започването на демократичните промени в страната, през 1990 година беше замразено строителството на АЕЦ „Белене" при 40 на сто изпълнена строителна програма за първи блок и 80 на сто готово и доставено на площадката оборудване за втори блок. Независимо от политическата експлоатация на проблема с безопасността на ядрената енергетика и проблемите със съхраняването на радиоактивните отпадъци политически украсените противници на ядрената енергетика получиха и своите основания за протест след двете особено тежки аварии в Чернобил и Фукушима. И двете са с най-висока степен по международната скала за ядрени събития.

Тук следва да напомня, че няма технология или система в света, която ви гарантира сто процента безопасност. Рискът винаги съществува и ако той е управляем, тогава се търси балансът между риска и ползите. Острата реакция на обществото и зелените при подобни събития пък е факторът, който от друга страна стимулира ускореното въвеждане на нови технологии за повишаване надеждността на ядрените технологии. Така че користната политическа употреба на подобни факти и обстоятелства поставя този тип зелени на платформата на опозицията, както е в парламентарните държави. Тоест те са гарант за демокрацията като цяло, поради което не следва да ги заклеймяваме всички или най-вече от страна на привържениците на ядрената енергетика. А вторите - тези, които са технологично ориентирани, се съсредоточиха върху изпълнението на директивите на Европейската комисия за поетапно въвеждане на технологиите за производство на зелена енергия и постигане на индикативна норма от 20 на сто възобновяема енергия брутно крайно енергийно потребление средно на държавите в ЕС до 2020 година.

Това е актуално и сега.

Разбира се, само че веднага трябва да подчертая селективния подход на Европейската комисия в този сектор. Поради високите цени на енергията от възобновяеми източници беше възприет подходът нормата за дял брутно крайно енергийно потребление към 2020 година да бъде поставен на съответствие с реалното състояние на икономиките. Благодарение на това ние като държава получихме облекчена норма от 16 на сто вместо 20 процента, а пък други държави имат и по-голям процент. Благодарение на политическата воля за силово налагане на ВЕИ високите преференциални цени и задължителното изкупуване на енергия в сектора се насочиха инвестиции, които стимулираха технологичното развитие и доста бързо намалиха относителните инвестиционни разходи. През 2008 година относителният инвестиционен разход за фотоволтаични централи беше около 5000 евро на киловат за пик инсталирана мощност. В момента цените са спаднали драстично до 1500 евро и ако се задържи тенденцията, след по-малко от десет години подобни централи на по-високо технологично ниво ще могат да бъдат вече пазарно експонирани и не трябва да имат преференциални цени. От широкия спектър ВЕИ коментирам фотоволтаичните централи, поради факта, че те произвеждат екологична енергия с най-висока цена на мегаватчас при нашата ценова политика в сектора. И тежестта им ценовия микс е значителна. Мога да дам данни от 2012 година, когато беше публикуван един изцяло прозрачен модел в енергетиката, че възобновяемите енергийни източници са произвели 13 процента от закупената от НЕК енергия в страната, но теглото им в разходната част за купуване е значителна - 36 процента. В пълна противоположност са показателите за ядрената енергия. Закупената от НЕК ядрена енергия е в размер на 39 процента, а теглото в разходната част - 17 процента.

Тази втора група между другото се държи достатъчно интелигентно и не обяви война на ядрената енергетика, а спокойно изчаква пазарната си експозиция, за да се конкурира в ценово отношение с другите производители на енергия. Бъдещето на ВЕИ паркове стана по-реалистично след откриването на нов вид акумулаторни батерии от американския милиардер изобретател Елън Мъск. С тези батерии се елиминира основният недостатък на вятърните централи - часовата и денонощна неравномерност на количеството произведена енергия. Разбира се, дори тези изобретения не поставят ядрената енергия в остра конкуренция в ВЕИ - ядрената енергия няма конкуренция в сектор базова беземисионна енергия. Тя не е подвластна на природно-климатичните фактори. Ядрените реактори могат да работят на номинална мощност почти 8000 часа годишно без прекъсване. В периода 1992-2012 година АЕЦ „Козлодуй" е произвела 347 млрд. киловатчаса електроенергия, като това е почти 40 на сто от общото производство на електрическа енергия в страната за периода, което от своя страна е довело до спестяване на 423 млн. тона емисии въглероден диоксид.

Какво е бъдещето на ядрената енергетика, базиращо се на този триъгълник политика-зелени-ядрена енергетика?

След аварията във Фукушима първоначално нещата бяха доста песимистични, но към днешна дата изглеждат доста оптимистично, защото експертите много бързо успяха да доведат състоянието на енергийната система и на безопасността на ядрените реактори до съответното ниво. И бяха нанесени корекции в действащите проекти, като те минаха същия стрес тест както и действащите реактори.

Строят ли се нови централи по света?

Да. По данни на Международната агенция за ядрена енергия за миналата година са били в строеж 75 ядрени реактора, а проектът е до 2050 година от 396 хилядници като в АЕЦ Козлодуй те да достигнат 930 хилядници като инсталирана мощност и тенденцията е да се достигне 17 на сто от глобалното производство на електрическа енергия. Защото до 2050 година има програма, която ще занули емисиите въглероден двуокис и нашите термоцентрали нямат никакъв шанс и кой трябва да ги замени? В сектор базова енергия е това.

Продължава ли токът от АЕЦ „Козлодуй" да бъде най-евтин в нашата страна?

Да, продължава токът от АЕЦ „Козлодуй" да бъде най-евтин, но искам веднага да обърна внимание, че атомната централа в Козлодуй не продава ток, а продава мощност. Тоест ако вие поръчате десет киловата, вие трябва да ги ползвате непрекъснато 24 часа в денонощие. Поради това, че вие не можете да издържите на този натоварен график, вие трябва да се обърнете към електроснабдителното предприятие, което се грижи за вас, за часовите графици, за дебалансите и поради това и цената става такава, каквато е при крайния потребител.