Нова ценна находка откриха археолозите, проучващи средновековният български град Русокастро, съобщиха от Регионален исторически музей-Бургас.
При разкопките на укрепеният проход с кула-кладенец те попаднаха на прекрасно запазено подпечатващо средство - пирамидален бронзов печат.
Това по същество е частен печат, принадлежал на представител на елита в средновековния град. Той може да е бил аристократ, духовно лице или богат търговец, водещ кореспонденция с различни хора на Балканите.
Откриха конска кост за гадаене от времето на монголите на крепостта Русокастро (СНИМКА)
При всички случаи обаче, това не е печат на представител на държавната аристокрация - при подобни случаи върху печатите се надписва титлата на притежателя му, което липсва при новооткритата находка от Русокастро.
Подобни печати са известни най-вече от Североизточна България. Там те масово навлизат в края на IX и особено през X и XI в., под влияние на традицията във Византия, която от своя страна продължава римските стандарти при водене на кореспонденция.
От това време е известен дори личния печат на цар Симеон Велики, изработен от лазурит. Подобни подпечатващи средства обаче се използват и по-късно, през XII-XIV в.
Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро припомнят, че тук са открити многобройни находки от Първото българско царство - керамика, апликации от войнишки колани, дори един амулет с руни.
Новооткритият печат е с изящна пирамидална форма. Дръжката му завършва с ухо, през което е минавала верижка или кожен ремък за провесване на шията. Надписното поле е квадратно, с размери 9 х 9 мм.
Откриха конска кост за гадаене от времето на монголите на крепостта Русокастро (СНИМКА)
Върху него майсторски е гравиран човешки бюст във фас. Много добре са изобразени лицето и дълга дреха, за която археолозите първоначално не изключват да е расо. Напълно възможно е притежателят на печата да е духовно лице, но това е все още в сферата на хипотезата. Проучванията върху находката продължават.
Разкопките на средновековният град Русокастро се изпълняват от археолози на Регионален исторически музей, и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата.
Това по същество е частен печат, принадлежал на представител на елита в средновековния град. Той може да е бил аристократ, духовно лице или богат търговец, водещ кореспонденция с различни хора на Балканите.
Откриха конска кост за гадаене от времето на монголите на крепостта Русокастро (СНИМКА)
При всички случаи обаче, това не е печат на представител на държавната аристокрация - при подобни случаи върху печатите се надписва титлата на притежателя му, което липсва при новооткритата находка от Русокастро.
Подобни печати са известни най-вече от Североизточна България. Там те масово навлизат в края на IX и особено през X и XI в., под влияние на традицията във Византия, която от своя страна продължава римските стандарти при водене на кореспонденция.
Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро припомнят, че тук са открити многобройни находки от Първото българско царство - керамика, апликации от войнишки колани, дори един амулет с руни.
Новооткритият печат е с изящна пирамидална форма. Дръжката му завършва с ухо, през което е минавала верижка или кожен ремък за провесване на шията. Надписното поле е квадратно, с размери 9 х 9 мм.
Откриха конска кост за гадаене от времето на монголите на крепостта Русокастро (СНИМКА)
Върху него майсторски е гравиран човешки бюст във фас. Много добре са изобразени лицето и дълга дреха, за която археолозите първоначално не изключват да е расо. Напълно възможно е притежателят на печата да е духовно лице, но това е все още в сферата на хипотезата. Проучванията върху находката продължават.
Разкопките на средновековният град Русокастро се изпълняват от археолози на Регионален исторически музей, и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата.