Още една зазидана скрита врата (потерна) откриха археолозите, разкопаващи западната крепостна стена на “Ковачевско кале” до Попово. Тя се намирала на около 3,50 метра северно от кула 10 и недалеч от незапазената днес ъглова кула, свързваща западната със северната крепостна стена. Входът е бил широк малко над 1,60 метра, а височината му, при днешното състояние на запазеност на укрепителната система, не може точно да се установи. Проходът в стената, добре прикрит и защитен от гореспоменатата кула, е давал възможност за безпрепятствено и незабележимо напускане, в случай на необходимост, на територията на укрепения град.
На един по-късен етап, вероятно при управлението на император Теодосий I, проходът в дебелата 3,20 метра крепостна стена е пострадал и е поддал вследствие на силно земетресение и поради опасност от самосрутване е бил запълнен с камъни, хоросан и зазидан. Въпреки взетите от древните строители аварийни мерки зазиданото пространство, под тежестта на многотонната крепостна стена, е поддало и се е издуло, но без да се самосрути. В това състояние то е застинало векове наред, и така е разкопано и разкрито от археолозите днес.
В активите на археолозите, извърващи тазгодишните и най-мащабни в историята на проучванията на късноримския укрепен 40 декаров град са: многобройни находки от бита на жителите; медни и бронзови монети; важни за историята на античния град колективни монетни находки; предмети от метал, глина, стъкло и кост; много рядко срещана бронзова лампа–риба; уникална за днешните български земи двураменна трапецовидна каменна сълба с два скрити тайни прохода в нея, извеждащи извън крепостните стени; останки от монументална колонада; руини на неизвестната досега падащата врата (катаракта), принадлежала на Западната порта, както и част от подовото отопление (хипокауст) на една немалка по размери и сложна като архитектура богато вътрешно и външно декорирана банна постройка (терми).
Наскоро проучвателите попаднаха и на близо 20 еднотипни и много интересни керамични съда, изпадали от дървените лавици на опожарено от хунските нашественици жилище в средата на 5-ти век.
Добросъвестно събрания в над 40 големи кашона костен материал ще даде, след обработването му, една почти цялостна картина за животинския свят на територията на града и на околността му от преди 1400-1600 години, а стотиците хиляди керамични фрагменти от най-различни битови и амбалажни съдове ще “отворят работа” за няколко години напред на реставраторите на керамични предмети.
Продължилите без прекъсване изключително резултатни 7 месечни археологически разкопки дадоха възможност да се проучи площ от над 1250 кв. метра. Те се ръководиха от дългогодишния изследовател на крепостта проф. д-р Иванка Дончева – преподавател във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, гр. В. Търново и от Владимир Стойков – ст. експерт и представител на Община Попово на обекта и един от първите проучватели на калето от самото начало на редовните разкопки в 1990 г.
