Тунис е истинско откритие и вдъхновение  за пътешественици - от перла на Средиземно море, до пясъчните степи на Сахара, до историческото културно наследство, съчетано от номадийска, римска, берберска и финикийска култури.

Етимологията на северната африканска държава означава буквално "ключ". Така е била назовавана още от времената на Римската империя, тъй като това е най-северната точка на африканския континтент и съответно в най-непосредствена близост до Европа. Неслучайно римляните водят Пуническите войни  (общо три на брой) срещу населението на Картаген, основан от финикийски преселници още през 9-и век пр. н. е. По това време Пунически Картаген е в разцвета си - той е важен политически, икономически и търговски център поради стратегическото си разположение с излаз към Средиземно море, поради което си съперничи с Римската република. Чували сте за подвизите на Ханибал Барка, прочутият картагенски пълководец, който има многобройни победи срещу римските легиони и успява да прекоси с армията си Италия.

През 534 г. Тунис минава под властта на Византия. През VІІ в. е включен в Арабския халифат, което свързва страната с центровете на ислямската цивилизация. След периоди на относително спокойствие и разрушителни нашествия, през XVI в. Тунис е завладян от испанците, а по-късно включен в Османската империя (1574 г.). Утвърдилата се през 1705 г. династия на бейовете Хюсеиниди създава независима държава. През 1881 г. Франция окупира Тунис и го превръща в своя колония. От края на XIX в. в Тунис се заражда националноосвободително движение и възникват първите национални организации.

През юни 1955 г., под натиска на засилилата се националноосвободителна борба Франция предоставя вътрешна независимост на Тунис. На 14 септември 1955 г. се сформира първото национално правителство, възобновява се легалната дейност на политическите партии и масовите организации. На 20 март 1956 г. е подписано ново споразумение, предоставящо на Тунис пълна независимост.