Папа Франциск, роден със светското име Хорхе Марио Берголио, е първият папа от Новия свят, първият папа йезуит и първият папа от 1200 години с неевропейски корени след сириеца Григорий III, управлявал между 731 и 741 г. Той бе 266-ият папа на Римокатолическата църква от 13 март 2013 г. до смъртта си на 21 април 2025 г.
Роден е в Буенос Айрес и е най-големият от петте деца в семейството на Марио Хорхе - емигрант, пристигнал в Аржентина от Италия.
Преди да стане папа, завършва химия в Университета на Буенос Айрес и получава диплома за химик-технолог. Прави дори експерименти в химическа лаборатория в отдел по храни. След това учи в семинарията Вилия-Девото в Буенос Айрес.
Следва постепенното му изкачване в йерархията и преминаването през свещеник, преподавателска дейност, епископ, кардинал. Избран е за папа на 13 март 2013 г. и приема името Франциск.
Приживе преди всичко той бе с огромно сърце и го демонстрира постоянно с призивите за мир при различни конфликтни точки по света, но най-вече с отношението си към хората. А те го обичаха много – и малки, и големи.
Той не пестеше чаровната си усмивка, обръщаше внимание на децата, на възрастните хора и те го обожаваха.
Често папата се шегува, понякога дори се самоиронизира, това го прави още по-симпатичен в очите на хората и последователите.
Роден е в Буенос Айрес и е най-големият от петте деца в семейството на Марио Хорхе - емигрант, пристигнал в Аржентина от Италия.
Преди да стане папа, завършва химия в Университета на Буенос Айрес и получава диплома за химик-технолог. Прави дори експерименти в химическа лаборатория в отдел по храни. След това учи в семинарията Вилия-Девото в Буенос Айрес.
Следва постепенното му изкачване в йерархията и преминаването през свещеник, преподавателска дейност, епископ, кардинал. Избран е за папа на 13 март 2013 г. и приема името Франциск.
Приживе преди всичко той бе с огромно сърце и го демонстрира постоянно с призивите за мир при различни конфликтни точки по света, но най-вече с отношението си към хората. А те го обичаха много – и малки, и големи.
Той не пестеше чаровната си усмивка, обръщаше внимание на децата, на възрастните хора и те го обожаваха.
Често папата се шегува, понякога дори се самоиронизира, това го прави още по-симпатичен в очите на хората и последователите.
БГНЕС