Тайни от древността: Скалният Аладжа манастир тъне обвит в легенди (ГАЛЕРИЯ)
Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по българското Черноморие. Мястото тъне обвито в мистика и за историята на светата обител се знае много малко.
Един от малкото известни факти е, че Аладжа манастир е бил обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век.
Началото на системни проучвания на този християнски паметник е поставено в края на ХІХ век от основоположниците на българската археология – братя Карел и Хермин Шкорпил.
През 1927г. Аладжа манастир е обявен за народна старина, а през 1968г. – за архитектурен паметник на културата от национално значение.
Помещенията на манастира са издълбани на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото ниво са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто ниво представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирския параклис.
На 600–700м. западно от манастира се намира група пещери, известна под името “Катакомбите”. Откритите находки – керамика, монети, графити и др. свидетелстват, че “Катакомбите" са обитавани през раннохристиянската епоха между V-VI век.
След падането на България под османско робство в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XV – XVI век е окончателно изоставен.
Християнското име на манастира е неизвестно. Названието “аладжа” е от персийско-арабски произход и означава “пъстър, шарен”. В началото на миналия век Карел Шкорпил е записал едно предание, според което патрона на манастира е бил Св. Спас (от Христос Спасител). Необичайните архитектурни форми и многобройните предания и легенди за скрити съкровища и призраци на монаси, бродещи сред развалините, създават тук една атмосфера на тайнственост и мистика, която от десетилетия привлича многобройни почитатели.
Скалният манастир се намира в централната на част на Природен парк “Златни пясъци” – защитена територия с редки дървесни видове. Красивата природа наоколо в съчетание историческата и митологична символика го правят прекрасно място за културен, поклоннически и екологичен туризъм.
За един век тези дадености утвърждават Аладжа манастир като една от най-интересните туристически дестинации по българското Черноморие, включена в почти всички световни гидове.
Един от малкото известни факти е, че Аладжа манастир е бил обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век.
Началото на системни проучвания на този християнски паметник е поставено в края на ХІХ век от основоположниците на българската археология – братя Карел и Хермин Шкорпил.
През 1927г. Аладжа манастир е обявен за народна старина, а през 1968г. – за архитектурен паметник на културата от национално значение.
Помещенията на манастира са издълбани на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото ниво са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто ниво представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирския параклис.
На 600–700м. западно от манастира се намира група пещери, известна под името “Катакомбите”. Откритите находки – керамика, монети, графити и др. свидетелстват, че “Катакомбите" са обитавани през раннохристиянската епоха между V-VI век.
След падането на България под османско робство в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XV – XVI век е окончателно изоставен.
Християнското име на манастира е неизвестно. Названието “аладжа” е от персийско-арабски произход и означава “пъстър, шарен”. В началото на миналия век Карел Шкорпил е записал едно предание, според което патрона на манастира е бил Св. Спас (от Христос Спасител). Необичайните архитектурни форми и многобройните предания и легенди за скрити съкровища и призраци на монаси, бродещи сред развалините, създават тук една атмосфера на тайнственост и мистика, която от десетилетия привлича многобройни почитатели.
Скалният манастир се намира в централната на част на Природен парк “Златни пясъци” – защитена територия с редки дървесни видове. Красивата природа наоколо в съчетание историческата и митологична символика го правят прекрасно място за културен, поклоннически и екологичен туризъм.
За един век тези дадености утвърждават Аладжа манастир като една от най-интересните туристически дестинации по българското Черноморие, включена в почти всички световни гидове.
