Коледен дух: Показаха играчки на близо век в Русенския музей (СНИМКИ)
Експозиция със стари коледни играчки, някои от които са на близо век, е подредена в Русенския музей.
Етнографът в културния институт Искра Тодорова обясни, че у нас модерната версия на украсата на коледно дърво възниква след Освобождението като влияние от западните държави.
Сред най-старите играчки, показани в експозицията, са хартиените. Те са изработени през 30-те и 40-те години на миналия век.
"Те са правени с материали, закупени от Германия и Англия. Изрязват се главичките на ангелчета или на балерини и с модерната тогава разтегателна хартия се създават фигурки. Имаме също стъклени играчки от 50-те и 60-те години на миналия век, както и играчки от периода на социализма. Показали сме и гирлянди - без тях също коледните дръвчета не са толкова атрактивни", обясни Тодорова.
Тя каза още, че в период на криза хората са проявявали инициативност и са украсявали елхата с орехчета, увити в станиол, изработвали са и гирлянди от разноцветна хартия.
Тодорова припомни още, че едно време на елхата са поставяни и свещички. Това е свързано с идеята за светлината и победата й над мрака. По същия повод на Бъдни вечер във всяко българско огнище е горял и бъдникът.
По думите й играчките са дар от русенци, които са осъзнали факта, че и това е една култура, която се променя, и която трябва да съхраним и да показваме на поколенията след нас.
"Ако търсим корените на коледните дръвчета, трябва да се върнем много назад във времето. Ние възприемаме сега коледната елха като християнска традиция, свързана с Рождество Христово. Всъщност това е един момент от календара, в който приключва периодът на тъмнината и започва периодът на светлината - слънцето започва да расте, денят започва да расте, т. е. светлината побеждава мрака и това е отбелязано във всички традиционни култури по определен начин", обясни Тодорова.
По думите й дървото е символ на живота.
"Не е случайно, че ползваме елхата - тя е вечнозелена и символизира вечния живот. Още в древността хората са украсявали дръвчета, с което са показвали точно почитта си към този календарен момент. И всъщност това са своеобразен вид дарове за божествата, които да покровителстват хората, техния живот, тяхното благополучие", обясни етнографът.
Според нея в миналото повечето от тези дръвчета са украсявани с неща, свързани с храната като вид безкръвна жертва - различни гевречета, сладкиши.
Етнографът в културния институт Искра Тодорова обясни, че у нас модерната версия на украсата на коледно дърво възниква след Освобождението като влияние от западните държави.
Сред най-старите играчки, показани в експозицията, са хартиените. Те са изработени през 30-те и 40-те години на миналия век.
"Те са правени с материали, закупени от Германия и Англия. Изрязват се главичките на ангелчета или на балерини и с модерната тогава разтегателна хартия се създават фигурки. Имаме също стъклени играчки от 50-те и 60-те години на миналия век, както и играчки от периода на социализма. Показали сме и гирлянди - без тях също коледните дръвчета не са толкова атрактивни", обясни Тодорова.
Тя каза още, че в период на криза хората са проявявали инициативност и са украсявали елхата с орехчета, увити в станиол, изработвали са и гирлянди от разноцветна хартия.
Тодорова припомни още, че едно време на елхата са поставяни и свещички. Това е свързано с идеята за светлината и победата й над мрака. По същия повод на Бъдни вечер във всяко българско огнище е горял и бъдникът.
По думите й играчките са дар от русенци, които са осъзнали факта, че и това е една култура, която се променя, и която трябва да съхраним и да показваме на поколенията след нас.
"Ако търсим корените на коледните дръвчета, трябва да се върнем много назад във времето. Ние възприемаме сега коледната елха като християнска традиция, свързана с Рождество Христово. Всъщност това е един момент от календара, в който приключва периодът на тъмнината и започва периодът на светлината - слънцето започва да расте, денят започва да расте, т. е. светлината побеждава мрака и това е отбелязано във всички традиционни култури по определен начин", обясни Тодорова.
По думите й дървото е символ на живота.
"Не е случайно, че ползваме елхата - тя е вечнозелена и символизира вечния живот. Още в древността хората са украсявали дръвчета, с което са показвали точно почитта си към този календарен момент. И всъщност това са своеобразен вид дарове за божествата, които да покровителстват хората, техния живот, тяхното благополучие", обясни етнографът.
Според нея в миналото повечето от тези дръвчета са украсявани с неща, свързани с храната като вид безкръвна жертва - различни гевречета, сладкиши.
БТА
