Кюстендил е прекрасен град разположен в Кюстендилската котловина. Заобиколен е от планини и прекрасна природа, което дава уникална възможност за маршрутно познавателен туризъм. Градът и региона имат богато културно и историческо минало.

В сърцето на хълма Хисарлъка, издигащ се до Кюстендил пък се намира средновековната крепостна стена Хисарлъка, която е построена в началото на пети век.

В близост до града - само на 6 км в местността Ючбунар край село Богослов гордо се извисяват няколко вековни секвои от вида Гигантея. В близост до тях има горичка от млади секвои.

Вековни секвои край Ючбунар

Три уникални вековни секвои - гигантея гордо се извисяват в местността „Ючбунар” в района на кюстендилското село Богослов. Те са обявени за природна забележителност през 1989 година с цел опазване на вековни дървета. Това са и най-старите секвои в България, а възрастта им е над 130 години.

Групата секвои в „Ючбунар” са много интересни и атрактивни. Не само кюстендилци, но и хора от цялата страната са чести посетители в местността с едничката цел да ги видят от близо, докоснат и да се снимат до вековните секвои.

Около трите уникални секвои има цяла горичка от млади такива. Родината на този хилядолетен вечно зелен иглолистен дървесен вид е планината Сиера Невада - Калифорния. Там има и национален парк “Секвоя”, където отделни екземпляри са на възраст над 2000 години, с височина повече от 100 метра и диаметър 10-12 метра. Названието им е свързано с името на индианския вожд.

Ако вечнозелената секвоя може да се счита за най-високото дърво в света, то гигантската секвоя е най-голямото и величайшо от живите организми. Гигантската секвоя може да доживее до 4000 години, отстъпвайки по продължителност на живот само на осилестите борове, които се срещат в сухите планини на Сиера Невада - известно е, че някои от тях са на 4900 години.

Крепостта Хисарлъка

Крепостта Хисарлъка се намира се на най-високата равнинна част на едноименния хълм, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Изградена в края на ІV-началото на V в.

Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ 2,12 ха.

В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули, две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена и се намира близо до главния път.

Портата първоначално е била устроена като двукрила врата, впоследствие преустроена на спускаща се и накрая е затворена изобщо. Потерните за пешеходци са разположени в непосредствена близост до кули, които ги охраняват. Те са тесни, с гранитен праг и врата с хоризонтална греда за залостване от вътрешната страна.

Направените археологически разкопки регистрират различни строителни периоди на крепостта и говорят за непрекъснатото и продължително използване на крепостта през античността и средновековието.

Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка, като една от най-значимите на територията на България.

Крепостта е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение”.

За още любопитни новини и снимки харесайте страницата на Dariknews.bg във Facebook тук