Повече от две десетилетия той реди живота си в една от старите български столици- Велики Преслав. Макар да е роден в Африка, в подножието на планината Килиманджаро, в град Моши- Танзания, преди повече от половин век, половината на половината си той прекарва в България.
Казва, че тук му харесва. Много. Имаме си всичко: природа, слънце, сняг, планини, история. Споделя, че към последното е пристрастен. Както и към красивите българки. Все факти, които правят избора на 56-годишния инженер по телевизионни и радиокомуникации от Варненския технически университет Джоузеф Мелиса.
netinfo
Пристига тук, за да учи, а съдбата така накроява кройките в живота му, че днес развива успешен бизнес, има фирма за кабелна телевизия и интернет, има двама сина, единият възпитаник на Кеймбридж. Джоузеф митарства по света, а зад гърба си има 6 -годишен стаж в Би Би Си Лондон.
Джоузеф Мелиса не може да остане незабелязан. Колкото и голямо да е множеството хора, където и да се намира. Първо те грабва дълбокото на пронизващите му сини очи, после смуглата кожа и респектираща осанка. Заковава те обаче усмивката му.
netinfo
Под каквото и да е прикрита.
В случая-голяма артистична брада,старателно олепена по смуглото му лице.
Срещаме се с колоритния и говорещ красив български език танзаниец на най-българското място- връх Шипка. Досами позициите, където са били най- кръвопролитните боеве по време на Августовската Шипченска епопея преди 141 години. За него това е прощъпулник. Като участник във възстановката за Шипченската епопея. Досега бил зрител, запалили го приятели, както и емоцията около честванията на историческите събития у нас.
netinfo
Джоузеф е част от над 270-те български патриоти –родолюбци, членове на различни клубове на Националното дружество „Традиция“, които пресъздават всяка година възстановката на историческите боеве на върха. Джоузеф е в ролята на башибозук.
С красивото си и интелигентно чувство за хумор признава, че в „българската история няма много позитивни роли за негри“, затова обикновено в такъв тип прояви играе или ходжа или башибозук- мавър, каквито е имало в състава на армията на Османската империя. Сам си купил облеклото, с което участва във възстановките, както и двете пушки. Станало му много повече от хоби. Затова приема участието си в тях като мисия. Мисия, която трябва да увлече и младите, за да знаят за страната си, нейната история, героизма и дирите на тези преди тях.
Джоузеф Мелиса харесва България и е убеден, че ни трябва малко, за да отскочим.
Причината да живеем сега така вижда в „изтърваната преди 30 години щафета“. Според танзаниеца, „управлението на една държава е като щафетното бягане“: трябва да наредиш на състезанието най- добрите си бегачи, с най- добрите възможности, които да направят най- добрия отбор. Да са отбор, означава да отговорни, с чувство за колективност и да внимават при подаването на щафетата. „ При вас, в България през 1989 година, в щафетното бягане се изтърва щафетата. Тичаха не най- добрите и така сега .. състезанието ни се „опира“, разсъждава с усмивка варненският инженер от Танзания.
netinfo
За африканеца Джоузеф нещата са прости: няма велик народ, който да не познава историята си и затова счита, че тук криво преподаваме това на децата си: набляга се на поражения, робство, загуби, грешки, все неща, които създават комплекс, робско усещане и чувство за малоценност като народ. Дефицити, които не помагат на младия човек, роден в България да се гордее с произхода си и националната принадлежност.
Затова в пъстрата палитра от български неразбории, които чистотата на християнската му същност трудно приема, Джоузеф Мелиса от Африка, с настоящ адрес Велики Преслав-България, си е поставил свои малки, постижими цели, в постигането на които търси хармонията и личното щастие: свобода, уважение и малко пари.
На това учи и порасналите си вече момчета-Джезе и 14-годишният Кевин, на които с любов, топлина, упорство и всеотдайност продължава да преподава и другите важни житейски уроци: да не завиждат, да не мързелуват, да не са комплексари, да имат цели и да обичат България. Родината си.
Така, където и да се намират по света, каквото и да изберат за свой път, винаги ще се чувстват на мястото си и добре, убеден е Джоузеф Мелиса: танзаниецът от България.
