Празникът Баба Марта не се среща никъде другаде по света. Корените му са много стари и отвеждат хилядолетия преди разпространението на християнството по нашите земи. Наричаме го още "Денят на мартеницата". Обичаят за този ден, който спазваме и досега на 1 март, е правенето и закичването с мартеници.
По българските земи от стари времена мартениците се правели от бяла и червена вълна, а само в Родопите е запазен обичаят да се сплитат разноцветни прежди.
Мартениците връзвали по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по плодните дръвчета, на малките животни - агнета, кончета, телета.
Вярвало се, че който носи мартеница, ще е бял и червен през годината - с други думи - ще е жив и здрав.
