С 300 броя атласки кедър порасна парк Аязмото.Инициативата за залесяването е на МОС. В акцията се включи и кметът Живко Тодоров.
Иглолистните дръвчета са засадени близо до входа на Зоопарка.
Акцията е по повод 118 години от първото залесяване в парк Аязмото.
На 28 февруари 1895 г. Митрополит Методий Кусев засадил собственоръчно първите борчета на Ахмак баир и като апостол положил основите на грандиозната си екологическа програма в своята епархия.
През 1897 г. дядо Методий иска чрез тогавашното Министерство на външните работи и изповеданията да му се доставят горски и декоративни фиданки от Франция, Испания и Мала Азия. В следващите години чрез частни фирми се доставят голям брой чуждоземни дървесни и храстови видове, предимно южни и субтропични - хималайски бор, евкалипти, кедри, криптомерия, гръцка ела, испанска ела, паламудов дъб и др. За периода до Първата световна война на Аязмото са създадени повече от 500 дка горски култури. След това работата продължава, като интересът на залесителите се насочва и на изток, по баира Казлера, и на север, където се обхващат още по-големи площи.
Паркът е разположен по южния склон на Сърнена Средна гора и заема площ от 3200 дка, заети от разнообразни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Част от територията му представлява паметник на парковото и градинското изкуство от национално значение. Предлага голямо разнообразие от алеи и пътеки. Дом е за повече от 50 вида екзотични дървета и храсти от най-различни части на света. Особен интерес представляват алепския бор, алепския дъб, лавровото дърво, моливното дърво, райската ябълка, гинко билоба и др.
Парк Аязмото получава името си от българското християнско население и означава лечебен извор.
