Добра новина за Сливенския драматичен театър дойде в контекста на празниците, посветени на 100-годишния му юбилей! Наградата за режисура на тазгодишния 27-ми международен фестивал „Друмеви театрални празници „Нова българска драма“ в Шумен беше присъдена на режисьора Дамян Петров, за работата му над постановката „Една торба барут“ на Сливенския драматичен театър.
Представлението на Сливенския театър бе показано във фестивалната програма в Шумен. Журито е оценило достойнствата на спектакъла, яркото театрално решение и блестящо реализираната идея на режисьора Дамян Тенев – една от младите надежди на българския театър. Работата му със също така младия екип на Сливенския театър е изградена върху неговата драматизация по Йовкови текстове от сборниците „Вечери в Антимовския хан“ и „Женско сърце“ . Между „Вражда“, „Асие“, „Среща“, „Несполука“, „Сенебирските братя“, „Една торба барут“, „Шепа пепел“, „По жицата“ е вплетена и част от недовършения роман „Приключенията на Гороломов“. Въпреки, че героите унищожават света, в който живеят, по жицата, на финала идва Бялата лястовица. Енергичният и силен режисьорски прочит намира тази светла метафора в античната формула за изгубения свят, за пътя и за надеждата.
Със средствата на театъра, Дамян Петров показва, че от пепелта на разрушения свят, като феникс, излита надеждата той отново да бъде съграден. Въпросите, които ражда това мощно като внушение представление, са: има ли бяла лястовица, ще й повярваме ли или ще се върнем покорно в блатото на реалността? Спектакълът се движи по Йовковия маниер на повествуване – от материалното към нематериалното, на ръба на абсурда и трагикомичното, но под тях кипят и се плискат българската народопсихология и характер.
Спектакълът на Дамян Тенев не е реалистичен, каквото и да значи това, защото според него да илюстрираш живота е имитация, а мисията на театъра е да накара човека да усети много по-важните неща, които да го извадят от сивия житейски поток, да го разтърсят, да му дадат крила. Той разказва с модерни средства една сурова история от миналото, в която разрушението на стария свят е неизбежно.
Освен картинното, ярко и сензитивно мислене на режисьора Дамян Тенев и атрактивната сценография и костюми на Радостина Тодорова, за въздействието на спектакъла допринася вдъхновената игра на шестимата актьори – Димитър Костадинов, Пламен Петков, Августин Демерджиев, Димитър Марков, доайенът Михаил Илийков и единствената жена в представлението - Вяра Начева. Всеки от тях разгръща, цветно и смислено, историята на героя си в Йовковия мъдър и приказен свят, за да покаже на зрителя един горчив опит, който провокира размисъл за вечното и ценното в живота.
На Сливенския драматичен театър и на талантливия млад режисьор Дамян Тенев – поздравления за голямата награда и – заслужен респект.
Представлението на Сливенския театър бе показано във фестивалната програма в Шумен. Журито е оценило достойнствата на спектакъла, яркото театрално решение и блестящо реализираната идея на режисьора Дамян Тенев – една от младите надежди на българския театър. Работата му със също така младия екип на Сливенския театър е изградена върху неговата драматизация по Йовкови текстове от сборниците „Вечери в Антимовския хан“ и „Женско сърце“ . Между „Вражда“, „Асие“, „Среща“, „Несполука“, „Сенебирските братя“, „Една торба барут“, „Шепа пепел“, „По жицата“ е вплетена и част от недовършения роман „Приключенията на Гороломов“. Въпреки, че героите унищожават света, в който живеят, по жицата, на финала идва Бялата лястовица. Енергичният и силен режисьорски прочит намира тази светла метафора в античната формула за изгубения свят, за пътя и за надеждата.
Със средствата на театъра, Дамян Петров показва, че от пепелта на разрушения свят, като феникс, излита надеждата той отново да бъде съграден. Въпросите, които ражда това мощно като внушение представление, са: има ли бяла лястовица, ще й повярваме ли или ще се върнем покорно в блатото на реалността? Спектакълът се движи по Йовковия маниер на повествуване – от материалното към нематериалното, на ръба на абсурда и трагикомичното, но под тях кипят и се плискат българската народопсихология и характер.
Спектакълът на Дамян Тенев не е реалистичен, каквото и да значи това, защото според него да илюстрираш живота е имитация, а мисията на театъра е да накара човека да усети много по-важните неща, които да го извадят от сивия житейски поток, да го разтърсят, да му дадат крила. Той разказва с модерни средства една сурова история от миналото, в която разрушението на стария свят е неизбежно.
Освен картинното, ярко и сензитивно мислене на режисьора Дамян Тенев и атрактивната сценография и костюми на Радостина Тодорова, за въздействието на спектакъла допринася вдъхновената игра на шестимата актьори – Димитър Костадинов, Пламен Петков, Августин Демерджиев, Димитър Марков, доайенът Михаил Илийков и единствената жена в представлението - Вяра Начева. Всеки от тях разгръща, цветно и смислено, историята на героя си в Йовковия мъдър и приказен свят, за да покаже на зрителя един горчив опит, който провокира размисъл за вечното и ценното в живота.
На Сливенския драматичен театър и на талантливия млад режисьор Дамян Тенев – поздравления за голямата награда и – заслужен респект.
