99 446 са българите в област Шумен, а най-многобройния етнос е турския - 50 878 души, като общия брой на гражданите в Шуменско е 180 528, съобщават от Териториалното статистическо бюро. Според окончателните данни от тази година преброяване на населението през тази година в Шуменско третият по брой на населението етнос е ромския - 13 847 души. На територията на областта живеят и много други етноси, повечето от които са съсредоточени в Шумен.
Най-многобройни, 512 души, са власите, съсредоточени в общините Никола Козлево и Каспичан. Почти двойно по-малко от тях са руснаците, предпочитащи Шумен, като техни представители има във всички общини на областта. Сред по-малките етнически групи трети се нареждат арменците около 220 лица, чийто избор за живеене също е областният център. Останалите етноси са представени от под стотина души: украинци - 70, румънци - 38, гърци - 21. Като македонци се самоопределят едва 17 лица в областта, а като евреи 11.
Преди десет години, лицата, самоопределили се извън основните три етноса са 1,15% от всички, отговорили на въпроса. Днес делът им е 1,25%, а при броенето през 1959 г. 0,76%. Съпоставката с данните на статистиката от преди пет десетилетия сочи, че като брой арменците намаляват три пъти и половина, а македонците - 11 пъти, докато представителите на руския етнос се увеличават двойно. При основните етнически групи намалява делът на българи и турци, а нараства този на ромите.
В шуменско, при отделните етноси, съотношението между представителите на двата пола е относително балансирано, но по-често е в полза на жените. Изключение са руснаците, при които на един кавалер се падат по пет дами. Анализът по местоживеене сочи, че в градовете на област Шумен живеят над 82% от българите, над 30% от турците и над 42% от ромите. Според етническия си състав, най - хомогенни са общините Венец, в която представителите на турския етнос съставляват 89 % от населението, Хитрино, където те са 84 % и Шумен, с относителен дял на българите от 78,7 на сто. Българите населяват в най-малка степен Венец, Каолиново и Върбица, а турците - Каспичан, Шумен, Нови пазар и Велики Преслав. Най-слабо заселени с роми са хитринско, шуменско и смядовско, но във върбишко и Никола Козлево те са над една пета от населението.
Постоянно живущите в региона са, както следва: 1,17 на сто от българското население в страната, 8,65 на сто от турското и 4,26 на сто от ромското. По области българите са най-значимо представени в столицата и Перник с по 96,4 % от общия брой на населението самоопределило се по етнос и в още девет региона, в които делът им надвишава 90%. Турците са съсредоточени в няколко области и най-вече в Кърджали - 66.2%) и Разград - 50.02%. Най-компактно ромско присъствие има в Монтана -12.7% и Сливен 11.8%.
Етническият състав на населението в България се изследва от статистиката веднъж на 10 години, при провеждане на традиционните преброявания на населението и жилищния фонд. В инструкцията за провеждане на пребпрояването етническата група е дефинирана като: общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.
През февруари, по време на кампанията по преброяването на населението на въпроса за етническата принадлежност отговор дават 167 952 - ма или над 93 на сто от общо изброените лица (над 99.7 % при ПР през 2001 г.), като за страната процентът е по-нисък - около 91.Най-малко отговори на този въпрос има в община Венец, където над 1 % от живущите са ползвали правото си и са прескочили въпроса. Следва Смядово с над 9 на сто. Под 5 % е този дял в каолиновско, а малко над 5% във върбишко. Въпросът за етническата принадлежност е останал непопълнен в преброителните карти на 6,7 на сто от населението в шуменската община.
