Медният слитък, който през 2017 г. отпътува за Виена, днес се завърна в русенския музей. В австрийската столица експонатът бе част от изложба, посветена на металите и ресурсите през бронзовата епоха в източните части на Балканския полуостров. Нейни организатори бяха Националният археологически институт с музей – БАН и Kunsthistorisches Museum – Виена.
Експозицията бе част от научен проект, който се реализира между институти на Българската и Австрийската академии на науките. С оглед на своята висока научна и експозиционна стойност медният слитък бе част и от изложба в Националния археологически институт с музей – София.
Слитъкът е с формата на разпъната волска кожа. Той е домонетно средство за размяна от времето на късната бронзова епоха. По мнение на археолозите, това е изключително рядка находка. В днешните български земи са открити само четири подобни слитъка – два от Каменово, обл. Разград, един от с. Черково, обл. Бургас и един от с. Чернозем, обл. Ямбол. Върху слитъка, притежание на русенския музей, е врязан знак, подобен на тези върху слитъците, датирани около 1300 г. пр. Хр., които са открити в корабокруширалия кораб при Улубурун (Турция).
Експозицията бе част от научен проект, който се реализира между институти на Българската и Австрийската академии на науките. С оглед на своята висока научна и експозиционна стойност медният слитък бе част и от изложба в Националния археологически институт с музей – София.
Слитъкът е с формата на разпъната волска кожа. Той е домонетно средство за размяна от времето на късната бронзова епоха. По мнение на археолозите, това е изключително рядка находка. В днешните български земи са открити само четири подобни слитъка – два от Каменово, обл. Разград, един от с. Черково, обл. Бургас и един от с. Чернозем, обл. Ямбол. Върху слитъка, притежание на русенския музей, е врязан знак, подобен на тези върху слитъците, датирани около 1300 г. пр. Хр., които са открити в корабокруширалия кораб при Улубурун (Турция).
