В Капана
92689
В Капана
Кукери, участвали в Международния фестивал за кукерски и маскарадни игри „Кукове“ в Раковски, ще се включат в програмата, посветена на Сирни Заговезни в Капана. Това съобщи в ефира на Дарик радио зам.-кметът на общината Божидар Стрехин. Веселието в центъра на творческия квартал в неделя е първото по рода си съвместно отбелязване на зимно-пролетния празник от различните общности, живеещи в Пловдив – освен руснаци и арменци, в него ще участват италианци, турци, евреи и приятели на Пловдив от Македония. Програмата се организира със съдействието на всички членове на фондация „Заедно“.
Една от най-големите атракции ще бъде горенето на сламено чучело. Ритуалът е традиционен за Русия и се прави с цел да прогони злите сили и да изпрати тежката и студена зима, разказа за Дарик инициаторът Олга Атанасова. И при българи, и при руснаци е традиция кладата да се прескача за здраве. Блините (руските палачинки) са основното ястие и символ на Сирни Заговезни (при руснаците наричан Масленица). Те се приготвят на този ден още от древни времена и са символ на лятното слънце. Всяка стопанка имала своя тайна рецепта за приготвяне на блини, която се предавала от поколение на поколение по женска линия.
Арменците наричат Заговезни “Пун Парегентан”, което означава “добра жизненост”, обясни пред Дарик представителят на арменската общност Ахавни Кеворкян. До началото на 20 век народният празник се чествал масово, като голям карнавал с много веселие и с приготвянето на различни кулинарни изкушения. Във веселбите участвали акробати и се организирали много игри с маски. На първото съвместно честване на празника тази година, арменската общност в Пловдив ще демонстрира правенето на т. нар. „мармароз”. Това е своеобразен календар на седмиците на постите (въпреки че Заговезни не е религиозен празник), който се прави от глава лук, на която се набождат седем пера от опашката на кокошка или на петел. Две от тях са украсени с дантели и символизират седмицата преди Великден – тази на Лазаровден и Цветница, и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.
На празника в Капана в неделя ще бъдат представени и традиционни ястия на различните общности, като част от благотворителен базар.
Чуйте и от прикаченото аудио.
Една от най-големите атракции ще бъде горенето на сламено чучело. Ритуалът е традиционен за Русия и се прави с цел да прогони злите сили и да изпрати тежката и студена зима, разказа за Дарик инициаторът Олга Атанасова. И при българи, и при руснаци е традиция кладата да се прескача за здраве. Блините (руските палачинки) са основното ястие и символ на Сирни Заговезни (при руснаците наричан Масленица). Те се приготвят на този ден още от древни времена и са символ на лятното слънце. Всяка стопанка имала своя тайна рецепта за приготвяне на блини, която се предавала от поколение на поколение по женска линия.
Арменците наричат Заговезни “Пун Парегентан”, което означава “добра жизненост”, обясни пред Дарик представителят на арменската общност Ахавни Кеворкян. До началото на 20 век народният празник се чествал масово, като голям карнавал с много веселие и с приготвянето на различни кулинарни изкушения. Във веселбите участвали акробати и се организирали много игри с маски. На първото съвместно честване на празника тази година, арменската общност в Пловдив ще демонстрира правенето на т. нар. „мармароз”. Това е своеобразен календар на седмиците на постите (въпреки че Заговезни не е религиозен празник), който се прави от глава лук, на която се набождат седем пера от опашката на кокошка или на петел. Две от тях са украсени с дантели и символизират седмицата преди Великден – тази на Лазаровден и Цветница, и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.
На празника в Капана в неделя ще бъдат представени и традиционни ястия на различните общности, като част от благотворителен базар.
Чуйте и от прикаченото аудио.
