медиците ще инициират НАРОДЕН РЕФЕРЕНДУМ ЗА ЗДРАВЕ
93707
медиците ще инициират НАРОДЕН РЕФЕРЕНДУМ ЗА ЗДРАВЕ
Актуализация на бюджета на НЗОК е необходима – около тази идея се обединиха в Пловдив участниците в срещата - дискусия под егидата на народния представител доц. д-р Георги Йорданов.
На форума присъстваха директори и представители на ръководствата на болници от Пловдив и областта, РЗИ и Българския лекарски съюз. Бяха обсъдени най-значимите въпроси и разнообразните казуси, които създават напрежение в сферата на здравеопазването.
Доц. Йорданов очерта основните проблеми пред лечебните заведения, довели до напрежение при сключване на договори между тях и НЗОК. Той обясни, че преди седмица управителят на касата д-р Глинка Комитов е отчел огромен преразход за лекарства, сериозен недостиг на средства за лечебните заведения. В същото време, обаче, са открити 2 нови болници, а други 67 лечебни заведения в страната имат нови дейности. Зам.-председателят на Комисията по здравеопазване в парламента посочи, че в надзора на НЗОК няма нито един медик.
Стана ясно, че всички болници в областта, с изключение на карловската, са сключили договори с касата. Председателят на БЛС-Пловдив д-р Георги Кръстев очерта проблемите около лимитите и посочи няколко конкретни казуса от своята практика. Той отбеляза, че въпросите за отпадане на лимитите неведнъж са поставяни пред Министерството на здравеопазването и НЗОК. Като основен проблем посочи това, че държавата не е солидарна към хората. По думите му, солидарният модел трябва да е само дотам, докъдето участва държавата, а здравните вноски трябва да се натрупват, наследяват и да са с право на отстъпване. Д-р Кръстев се зарече, че ако няма промени във финансирането в здравеопазването, ще е един от инициаторите на НАРОДЕН РЕФЕРЕНДУМ ЗА ЗДРАВЕ.
Директорът на РЗИ-Пловдив д-р Ваня Танчева-Манчева подкрепи идеята за солидарен модел. Тя очерта редица проблеми в работата на здравните инспекции. По думите й администрацията не може да свърши работата си поради отмяната на нормативни документи, а това говори за липса на приемственост. Постоянното отменяне на норми и правила и незаменянето им с нови прави невъзможна работата на редица институции. Д-р Манчева обясни също, че вижда тенденциозно отношение към Пловдив и като пример отбеляза, че средната заплата на служителите в РЗИ-Пловдив е най-ниска в страната. Тя прогнозира, че до 2-3 години никой няма да иска да работи в здравните инспекции, и посочи, че почти няма кандидати за обявените конкурси.
И докато общинските, областните и университетските болници трупат задължения, частните покриват кредити, уточниха присъстващите. Доц. д-р Илиан Дойков от УМБАЛ „Каспела“ обясни, че според него парите ще стигнат, ако държавата пълноценно свърши своята работа. Проблемът според него е в преразхода за лекарства и във фармацевтичната индустрия, където отиват повече средства.
Представителят на най-голямото лечебно заведение в страната Веселин Калинчев обясни, че УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив е сключила договор с НЗОК на 19 май и към тази дата месечният бюджет на болницата е бил изразходван на 80%. Той уточни, че бюджетът за м. май е с 14% по-малък, а за м. юни е намален със 17% спрямо този за м. април. При болници като УМБАЛ „Свети Георги“, в които 70% от приема е спешен, това на практика означава да се спре плановата дейност, за да се спазват лимитите.
Бившият директор на РЗОК – Пловдив Антонина Славова уточни, че дори след сключване на договорите болниците не знаят какви са годишните им бюджети, имат информация само за тримесечните.
Зам.-председателят на Комисията по здравеопазване в парламента народния представител доц. д-р Георги Йорданов обеща, че ще инициира законови промени, които да са в полза на хората.
На форума присъстваха директори и представители на ръководствата на болници от Пловдив и областта, РЗИ и Българския лекарски съюз. Бяха обсъдени най-значимите въпроси и разнообразните казуси, които създават напрежение в сферата на здравеопазването.
Доц. Йорданов очерта основните проблеми пред лечебните заведения, довели до напрежение при сключване на договори между тях и НЗОК. Той обясни, че преди седмица управителят на касата д-р Глинка Комитов е отчел огромен преразход за лекарства, сериозен недостиг на средства за лечебните заведения. В същото време, обаче, са открити 2 нови болници, а други 67 лечебни заведения в страната имат нови дейности. Зам.-председателят на Комисията по здравеопазване в парламента посочи, че в надзора на НЗОК няма нито един медик.
Стана ясно, че всички болници в областта, с изключение на карловската, са сключили договори с касата. Председателят на БЛС-Пловдив д-р Георги Кръстев очерта проблемите около лимитите и посочи няколко конкретни казуса от своята практика. Той отбеляза, че въпросите за отпадане на лимитите неведнъж са поставяни пред Министерството на здравеопазването и НЗОК. Като основен проблем посочи това, че държавата не е солидарна към хората. По думите му, солидарният модел трябва да е само дотам, докъдето участва държавата, а здравните вноски трябва да се натрупват, наследяват и да са с право на отстъпване. Д-р Кръстев се зарече, че ако няма промени във финансирането в здравеопазването, ще е един от инициаторите на НАРОДЕН РЕФЕРЕНДУМ ЗА ЗДРАВЕ.
Директорът на РЗИ-Пловдив д-р Ваня Танчева-Манчева подкрепи идеята за солидарен модел. Тя очерта редица проблеми в работата на здравните инспекции. По думите й администрацията не може да свърши работата си поради отмяната на нормативни документи, а това говори за липса на приемственост. Постоянното отменяне на норми и правила и незаменянето им с нови прави невъзможна работата на редица институции. Д-р Манчева обясни също, че вижда тенденциозно отношение към Пловдив и като пример отбеляза, че средната заплата на служителите в РЗИ-Пловдив е най-ниска в страната. Тя прогнозира, че до 2-3 години никой няма да иска да работи в здравните инспекции, и посочи, че почти няма кандидати за обявените конкурси.
И докато общинските, областните и университетските болници трупат задължения, частните покриват кредити, уточниха присъстващите. Доц. д-р Илиан Дойков от УМБАЛ „Каспела“ обясни, че според него парите ще стигнат, ако държавата пълноценно свърши своята работа. Проблемът според него е в преразхода за лекарства и във фармацевтичната индустрия, където отиват повече средства.
Представителят на най-голямото лечебно заведение в страната Веселин Калинчев обясни, че УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив е сключила договор с НЗОК на 19 май и към тази дата месечният бюджет на болницата е бил изразходван на 80%. Той уточни, че бюджетът за м. май е с 14% по-малък, а за м. юни е намален със 17% спрямо този за м. април. При болници като УМБАЛ „Свети Георги“, в които 70% от приема е спешен, това на практика означава да се спре плановата дейност, за да се спазват лимитите.
Бившият директор на РЗОК – Пловдив Антонина Славова уточни, че дори след сключване на договорите болниците не знаят какви са годишните им бюджети, имат информация само за тримесечните.
Зам.-председателят на Комисията по здравеопазване в парламента народния представител доц. д-р Георги Йорданов обеща, че ще инициира законови промени, които да са в полза на хората.
