100 деца обслужва Детският диабетен център в Плевен
100 деца обслужва Детският диабетен център в Плевен / sxc.hu

Доц. Чайка Петрова - ръководител на Детския диабетен център при УМБАЛ-Плевен обясни, че това е център за лечение на деца с диабет Тип-1 и районът, който той обслужва обхваща централна Северна България, както и област Враца.

По отношение на тенденциите в развитието на това заболяване, доц. Петрова каза, че то зачестява в последните години като също така се наблюдава във все по-ранна възраст. Тя посочи, че преди около 25 години новооткритите случаи са били при деца над 10-годишна възраст, докато в момента най-малкият пациент в центъра е на една годинка. Ако в началото на века годишно са откривани 12-16 деца с диабет Тип-1, то сега за първите месеци на 2013-та те са вече осем.

"Диабет Тип-1 е автоимунно заболяване и не е известен механизма, който го отключва", каза доц. Петрова. Тя обясни, че за да се разболее едно дете, то е получило така наречените „диабетни гени" и може само да ги носи, без да заболее. В някакъв момент нещо от заобикалащата среда може да отключи заболяването, но за сега това не може да бъде контролирано или избегнато, обясни специалистът. Все пак е установено, че най-често това са вирусните инфекции.

В подкрепа на думите си доц. Чайка Петрова посочи осемте случая на диабет Тип-1 само от началото на тази година и то в условията на вирусната епидемия, започнала през декември.
„Диабет Тип-1 означава живот с инсулин през целия живот", уточни доц. Петрова. „В момента се прилага най - съвременната схема на инсулинолечение, която предпазва пациента от късните съдови усложнения, свързани с нарушениена зрението, на бъбречната функция и невропатията".

Тя обясни, че именно за това сега започват и при едногодишното дете с четири инсулинови инжекции в условия на много трудно предвидимо кръвно-захарно ниво, характерно за малките деца. Много е трудно да се постигне контрол при детския диабет Тип-1 и за това той се счита за тежко заболяване при което рисковете от усложнения са доста големи.

Критично ниската стойност на кръвната захар е едно от възможните усложнения, при което може да последват и нарушения в съзнанието и детето да получи припадък и точно тогава глюкоагонът е лекарството, което може да възстанови състоянието на детето. По тази причина такъв комплект трябва да има в къщи и родителят незабавно трябва да направи инжектирането, след което детето да приема храна и да се получи нужното ниво на кръвната захар.

Доц. Петрова допълни, че всъщност такъв комплект детето с диабет Тип-1 трябва да има и в училище, който да се съхранява в хладилник в медицинската служба и така, ако инцидентът се случи в училище би могло да се реагира навреме.

100 са децата в района, който обслужва плевенският Детски диабетен център в централна Северна България и област Враца. Ръководителят на центъра уточни, че когато децата навършат 18 години, преминават в диспансера на интернистите.
Децата получават годишно по 1100 тест-ленти, което им осигурява възможностза 3-4 кратно измерване на нивото на кръвната захар дневно.

Като много сериозен проблем доц. Чайка Петрова определи непознаването на проблема и невежеството у голяма част от родителите на деца с диабет Тип-1.
„Те трябва да контролират стойностите на кръвната захар, инсулиновите дози, трябва да реагират незабавно при нужда", категорично заяви доц. Петрова.

Тя разказа накратко за фрапиращ случай на невежо и немърливо отношение в Плевенско, където и родителите са имали вина да се стигне до критично състояние на осем годишно дете.
„Три дни преди това, родителите не поглеждат стойностите на глюкомера, детето скрива контретната информация като спира да си измерва стойностите на кръвната захар и лъже, че всичко е нормално. На следващия ден в училище се проявяват признаците на усложнението от висока кръвна захар. Завеждат го на лекар, който няма нужната информация и вместо да препоръча болнично лечение го изпраща в къщи.
На третият ден, детето е вече в кома и го откарват в местния спешен център, след което е докарано в ЦСМП-Плевен в тежка кома и със всички характерни усложнения.

Доц. Чайка Петрова каза, че инсулиновите помпи вече ги има в България, но те трябва да се закупят от родителите на децата. Цената е между 6000 и 8000 лева и консумативите месечно струват между 200 и 300 лева, които се осигуряват също от родителите.

В Плевен има едно дете с такава помпа и тук характерно е мисленето, че хората си мислят, че поставяйки помпата, отговорността от измерването на кръвната захар отпада, а това не е така. Нужни са 4-5 измервания, които да да се вкарват в паметта на помпата, за да се поддържа реален контрол, уточни доц. Петрова.