Честваме Св. Великомъченица Варвара
Честваме Св. Великомъченица Варвара / netinfo

Според легендата Св. Варвара живяла в началото на ІV век, по времето на най-страшните гонения срещу християните при съимператорите Диоклециан и Максимиан. Родила се в град Илиопол, който се намира на север от Палестина. Бащата на Варвара, Диоскор, бил фанатизиран езичник, който много се гордеел с извънредната хубост на дъщеря си.

Считайки, че обикновените хора не са достойни да гледат красотата на момичето, той й построил богат замък, далеч от града. Варвара приела християнската вяра, което разярило баща й. Той я завел при местния префект, който я осъдил на смърт чрез обезглавяване. Баща й изпълнил присъдата, но на път за вкъщи бил поразен от светкавица. Затова народът вярвал, че Св. Варвара пази от светкавици. B народните вярвания Вapвapa e сестрата на Св. Caвa и Св. Никола и нейният ден e подготовка за техните - "Вapвapa вapи, Caвa пeчe, Никола гости поcpeща".

Широко разпространено е поверието, че Св. Варвара е покровителка на детските болести. Представата за нея е като грозна, куца и рошава стара баба, която се подпира на патерица. Празнува се за здравето на децата и добитъка. В някои краища на страната Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. В отделни региони, от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие.

Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. Три, пет или седем деца отиват на бунището, носейки на гърба си дърва и боб. Там го варят и го оставят "за баба Шарка".

За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си - прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Съществува поверие че на този ден както ви "тръгне" така ще бъде и през цялата година.


Последвайте ни

Кърджали