Във фонда на Регионален исторически музей-Габрово се съхранява един от официалните печати на Гайтанджийско анонимно дружество „Успех“.
Протоколните книги на Управителния съвет на Дружеството, които са най-ранният запазен източник, показващ дейността му, дават възможност да се определи неговата приблизителна датировка.
Вълненотекстилното производство в Габрово има дългогодишна история, част от която е Гайтанджийско анонимно дружество „Успех“. Отдавна съществуват отделни изследвания свързани него.
То е създадено на 7 юни 1887 г. от 17 души гайтанджии. Сред тях са В. Халачев, Никола Т. Рашеев, Цанко Добрев, Иван Червенаков и др. През октомври 1888 г. в града заработва фабрика за производство на вълнени прежди за гайтан, носеща името на новоизбрания български княз Фердинанд I.
През март 1889 г. с указ на българския монарх е утвърден уставът на Дружеството, вече за производство и на вълнени платове. Макар, че в началото има немалко трудности, постепенно броят на машините се увеличава, а с това и производството.
По време на Първата световна война финансовото състояние на фабриката се влошава. През 1917 г. крупният габровски индустриалец Пенчо Семов закупува голяма част от акциите и оглавява Управителния съвет на фабриката. Впоследствие предприятието е преименувано на „Успех“. След края на войната то укрепва и се развива изключително успешно. Средствата, с които разполага Семов се отразяват благоприятно върху състоянието на дружеството и фабриката. По време на световната икономическа криза се разширява производството. Това дава възможност да се подкрепят други текстилни фабрики в Габрово чрез отдаване на суровини за преработка на ишлеме.
Доброто икономическо положение на предприятието се запазва и в годините на Втората световна война, когато предимно се шият тъкани за военно облекло.
През 2016 г. в Историческия музей постъпи значително по брой на документите и вещите дарение. Част от него е печат, който по спомени на дарителя инж. Георги Попминков е намерен в стара кутия за чорапи при почистване.
Печатът е метален, мастилен, с кръгла форма. В средата в кръг е изобразена корона. Под нея – надпис „УСПЕХЪ/ГАБРОВО“. Около него също има надпис „ГАЙТАНДЖИЙСКО АНОНИМНО ДРУЖЕСТВО“. Към металната част е закрепена дървена дръжка, боядисана с черна боя и завършваща с топче в края. Диаметърът на металната част е 3,8 см, а височината му с дръжката е 8 см. Въпреки, че на места боята е изтрита, цялостното състояние на печата е много добро. По металната повърхност има трайни следи от мастило, което потвърждава неговото използване.
По всяка вероятност печатът е попаднал в един от най-известните представители на семейство Попминкови - Лазар Николов Попминков (1882-1955 г.) – търговец и индустриалец. Той е бизнес партньор на Пенчо Семов и част от приятелския му кръг. В края на 1917 г. е акционер в ААД „Успех“. Притежава – 10 акции и 3 гласа.
В Протокол № 1 от 1 юни 1890 г. съществува отпечатък, който напълно отговаря на този, който се съхранява в Историческия музей. Той се намира в горния десен ъгъл, под печата на манифактурна фабрика „Фердинанд I“.
Значението на печата за легитимността на документацията е уточнена в Устава на ГАД „Успех“. В него има специален текст, който постановява по какъв начин трябва да изглежда. В глава VII (Ползите от работите на дружеството), чл. 33 е записано:„Дружественият печат ще има кръгла форма с една Емблема, в околността на който на краят ще носи думите Гайтанджийско Анонимно дружество Успех гр. Габрово“.
Неговата роля е установена и в другите разпоредби на официалния документ. Например в Глава II, чл. 2 (Капитал на дружеството) пише: „За капитала на дружеството се полага тринадесет хиляди лири турски златни, съгласно протоколите № 15, №31, добити от сто именни Акции, сяка една по сто и тридесет лири турски златни, те се отразяват от кочана на Акционната книга под номер, подпечатват се с Дружественний печат и носят подписа на Управителя и Деловодителя.“ А в Глава IV, чл. 18 (Правата и длъжностите на Управителя, Деловодителя и Управителния съвет): „Всички писма (кореспонденции) и задължителни книжа на Дружеството ще подписват от Управител и Деловодител, скрепени с Дружественний печат“.
В протоколите от заседанията на Управителния съвет и акционерите действително присъстват подписите на гореспоменатите лица, но невинаги е поставян печата. В Протокол № 1 от 1. 06. 1890 г. има отпечатък, но в следващите няколко липсва. Присъства отново в Протокол № 6 от 16 май 1891 г.
От изложеното по-горе става ясно, че печатът е изработен в интервала от приемането на официалния Устав на Дружеството на 14 март 1889 г. до първото му поставяне - 1 юни 1890 г.
До края на XIX и началото на ХХ век печатът е използван периодично в протоколните книги. Последният отпечатък е поставен в края на Протокол № 10 от 4. Х. 1902 г. Впоследствие настъпва малка промяна – името на града е пренесено от централното поле в кръговия надпис.
В заключение – печатът представлява интерес за изследването на ГАД „Успех“ в частност и като цяло на историята на вълненотекстилната промишленост в Габрово в края на XIX и първата половина на ХХ век. Той помага да се идентифицират документите, издавани от Дружеството и да се проследи неговата дейност в детайли.
Повече по темата може да се прочете тук.
Протоколните книги на Управителния съвет на Дружеството, които са най-ранният запазен източник, показващ дейността му, дават възможност да се определи неговата приблизителна датировка.
Печатът на дружество „Успех“ бе обявен за културна ценност на месец април
Вълненотекстилното производство в Габрово има дългогодишна история, част от която е Гайтанджийско анонимно дружество „Успех“. Отдавна съществуват отделни изследвания свързани него.
То е създадено на 7 юни 1887 г. от 17 души гайтанджии. Сред тях са В. Халачев, Никола Т. Рашеев, Цанко Добрев, Иван Червенаков и др. През октомври 1888 г. в града заработва фабрика за производство на вълнени прежди за гайтан, носеща името на новоизбрания български княз Фердинанд I.
През март 1889 г. с указ на българския монарх е утвърден уставът на Дружеството, вече за производство и на вълнени платове. Макар, че в началото има немалко трудности, постепенно броят на машините се увеличава, а с това и производството.
По време на Първата световна война финансовото състояние на фабриката се влошава. През 1917 г. крупният габровски индустриалец Пенчо Семов закупува голяма част от акциите и оглавява Управителния съвет на фабриката. Впоследствие предприятието е преименувано на „Успех“. След края на войната то укрепва и се развива изключително успешно. Средствата, с които разполага Семов се отразяват благоприятно върху състоянието на дружеството и фабриката. По време на световната икономическа криза се разширява производството. Това дава възможност да се подкрепят други текстилни фабрики в Габрово чрез отдаване на суровини за преработка на ишлеме.
Доброто икономическо положение на предприятието се запазва и в годините на Втората световна война, когато предимно се шият тъкани за военно облекло.
През 2016 г. в Историческия музей постъпи значително по брой на документите и вещите дарение. Част от него е печат, който по спомени на дарителя инж. Георги Попминков е намерен в стара кутия за чорапи при почистване.
Печатът е метален, мастилен, с кръгла форма. В средата в кръг е изобразена корона. Под нея – надпис „УСПЕХЪ/ГАБРОВО“. Около него също има надпис „ГАЙТАНДЖИЙСКО АНОНИМНО ДРУЖЕСТВО“. Към металната част е закрепена дървена дръжка, боядисана с черна боя и завършваща с топче в края. Диаметърът на металната част е 3,8 см, а височината му с дръжката е 8 см. Въпреки, че на места боята е изтрита, цялостното състояние на печата е много добро. По металната повърхност има трайни следи от мастило, което потвърждава неговото използване.
Богатата колекция от Възрожденски печати и документи на РИМ-Габрово
По всяка вероятност печатът е попаднал в един от най-известните представители на семейство Попминкови - Лазар Николов Попминков (1882-1955 г.) – търговец и индустриалец. Той е бизнес партньор на Пенчо Семов и част от приятелския му кръг. В края на 1917 г. е акционер в ААД „Успех“. Притежава – 10 акции и 3 гласа.
В Протокол № 1 от 1 юни 1890 г. съществува отпечатък, който напълно отговаря на този, който се съхранява в Историческия музей. Той се намира в горния десен ъгъл, под печата на манифактурна фабрика „Фердинанд I“.
Значението на печата за легитимността на документацията е уточнена в Устава на ГАД „Успех“. В него има специален текст, който постановява по какъв начин трябва да изглежда. В глава VII (Ползите от работите на дружеството), чл. 33 е записано:„Дружественият печат ще има кръгла форма с една Емблема, в околността на който на краят ще носи думите Гайтанджийско Анонимно дружество Успех гр. Габрово“.
Неговата роля е установена и в другите разпоредби на официалния документ. Например в Глава II, чл. 2 (Капитал на дружеството) пише: „За капитала на дружеството се полага тринадесет хиляди лири турски златни, съгласно протоколите № 15, №31, добити от сто именни Акции, сяка една по сто и тридесет лири турски златни, те се отразяват от кочана на Акционната книга под номер, подпечатват се с Дружественний печат и носят подписа на Управителя и Деловодителя.“ А в Глава IV, чл. 18 (Правата и длъжностите на Управителя, Деловодителя и Управителния съвет): „Всички писма (кореспонденции) и задължителни книжа на Дружеството ще подписват от Управител и Деловодител, скрепени с Дружественний печат“.
В протоколите от заседанията на Управителния съвет и акционерите действително присъстват подписите на гореспоменатите лица, но невинаги е поставян печата. В Протокол № 1 от 1. 06. 1890 г. има отпечатък, но в следващите няколко липсва. Присъства отново в Протокол № 6 от 16 май 1891 г.
От изложеното по-горе става ясно, че печатът е изработен в интервала от приемането на официалния Устав на Дружеството на 14 март 1889 г. до първото му поставяне - 1 юни 1890 г.
До края на XIX и началото на ХХ век печатът е използван периодично в протоколните книги. Последният отпечатък е поставен в края на Протокол № 10 от 4. Х. 1902 г. Впоследствие настъпва малка промяна – името на града е пренесено от централното поле в кръговия надпис.
В заключение – печатът представлява интерес за изследването на ГАД „Успех“ в частност и като цяло на историята на вълненотекстилната промишленост в Габрово в края на XIX и първата половина на ХХ век. Той помага да се идентифицират документите, издавани от Дружеството и да се проследи неговата дейност в детайли.
Повече по темата може да се прочете тук.
