Как дойде демокрацията в Добрич? Успя ли българинът да се научи на нови правила и какво ни пречи все още да бъдем свободни? Защо във всички бивши социалистически блокове демокрацията дойде макар и нежно на площадите - с революция, организирана от народа, а тук народът дочака да му я спуснат отгоре - както повечето неща, както и досега чака "Да го оправи" някой". С тези въпроси отидох при семейство Балеви - г-н Тодор Балев - художник, учител, създател на цяло ято добрички творци, и съпругата му - Димитричка Балева - работила 30 години в Драматичен театър "Й. Йовков" като суфльор, но с изявено лично мнение за липсата на свобода през соц-а и един от първите радетели на новото време в Добрич - лично направила връзка по телефона с Константин Тренчев с желание да стане член на Подкрепа - още преди 10 ноември.
Ателието на Тодор Балев, което се е намирало на центъра - близо до блок Пирин сега, е станало неофициален щаб на Подкрепа, разказват двамата. Там постоянно са идвали и са се обаждали хора, които са искали да се включат и да помагат на делото.
Как дойде демокрацията в Добрич?
Димитричка Балева: Демокрацията никой не знаеше, че ще дойде - просто беше неочаквано това. С театъра бяхме във Варна на спектакъл и там чухме, че Тодор Живков е свален, от което аз разбира се се зарадвах, и всички се стъписаха и никой не говореше. Тази нощ никой на никого нищо не говореше, всеки се страхуваше какво може да стане.
Тоест повечето хора, казвате, не са го очаквали?
Не, никой не го е очаквал. Тя си дойде демокрацията така изведнъж и никой не повярва, но радостта ми беше много голяма. Аз преди 10 ноември бях член на "Подкрепа" към д-р Тренчев и то по телефон станах, защото слушахме "Свободна Европа" и оттам взехме телефонния му номер - в Стара Загора беше, и така. Излязох след 10 ноември вече, защото страхът беше голям преди това, излязох на площада с една тетрадка и започнах да събирам хора, които много от тях се страхуваха, разбира се, някои идваха, записваха се, за един ден събрах някъде около 50 членове. Така продължих няколко дни. В същото време, отсреща имаше инициативен комитет за връщането на името на града Добрич - от Толбухин, окупатора - да не е вече той. Инициативният комитет беше дъщеря ни Сълзина Балева, Йотов (Валери) и Парушев (Веселин - б.а.) от Историческия музей, така се събраха, макар че всеки ден ходеха от партийните секретари и другари и им правеха забележки, вдигаха им скандали, но така се започна - бавно, бавно и се тръгна. На митинга на 2 декември 1989 в парка, където ни оставиха без ток, аз говорих от името на "Подкрепа", след което като се върна театъра от Съветския съюз, направиха партийно събрание срещу мен - защо съм говорила на този митинг.
2 декември - това означава вече в демокрацията?
Да, вече в демокрацията, но въпреки това всички се страхуваха още, никой не знае какво може да стане. И направиха партийно събрание, отложиха дори спектакъл, за да ме линчуват. Голяма част от тях се явиха срещу мен, но представете си партийният секретар застана на мои позиции - тогава беше Елена Иванова, драматургът на театъра, и Бог да го прости Николай Николов. Но директорът беше под всякакво ниво, по партийна линия беше сложен като треньор на футболисти, не като директор, просто защото изпълняваше задълженията на партията каквото каже. Второ събрание се направи и тогава ме лишиха от право на труд - тоест да получавам заплата, но да нямам ангажименти в театъра.
Много хора сега биха се зарадвали на такова наказание.
Да, така е, но аз разбира се, тогава веднага обявих ден за самозапалване - на 10 ноември вече 90-та година.
Като протест срещу хората, които още...
Като протест спрямо това, че ме лишават от право на труд. След което директорът ми изпрати писмено извинение, заедно с хората, защото колективът тогава много са се надигнали в моя защита.
От Вашите думи излиза, че дълго и бавно е идвала демокрацията в Добрич?
Дълго, да, и представете си това са интелектуалци при нас, които се страхуваха. Даже един стана, няма да му кажа името, Бог да го прости, и каза, че ние разрушаваме устоите на социализма. Един искаше да станем 16-та република на Съветския съюз - и то актьор, актьорище!
Тодор Балев: Аз ще Ви кажа един пример. Когато станаха чешките събития 1968-ма година, аз бях на работа в Окръжния съвет - бях инспектор по изобразително изкуство. В стаята, където бяхме, бяха всички, които отговаряха за театъра, за музика, за радиото, телевизията още не беше тогава така разпространена, и коментираме събитията в Чехословакия. Там беше и партийният секретар, той каза, че "Дубчек сега заслужава, като го хванат - той се крие, но те ще го хванат - и на Вацлавския площад ще го обесят там, народът да разбере какво е направил" и от този род. И аз се обаждам и казвам "Този човек да повлече толкова хора, ти как мислиш - кой народ ще го беси?! Ами те всички са за него и всички го защитават!". Ето тези неща отдавна са така загнездени в тези комунистически глави. Аз също съм бил партиен член, наистина, но тези неща ги мразя - пращат ни по кината и театрите да гледаме кой влиза с минижуп и маникюр и да докладваме - какво е това?! Представете си сега да има такъв момент. Тези неща дразнеха.
А сега имате ли някакви политически пристрастия?
Димитричка: Аз да - за ГЕРБ съм.
А преди това?
Преди това бях за СДС. Просто виждах какво е, че и синята идея сгреши в много неща.
Тодор: В СДС-то влязоха много бивши комунисти, номенклатурчици дори и те направиха този завой, за да не става демокрацията така бързо, както си я представя народът. Те задържаха, те попречиха много.
Димитричка: Налагало се е и те да бъдат партийни членове. Страхуваха се - нито кариера, нищо не можеш да направиш. Един директор на театъра не можеш да станеш, без да бъдеш партиен член или заместник и каквото и да е.
То и сега май е така - всеки си слага свои приближени?
Да, сега почнаха по новото...
Тодор: Тук имаше един момент, почина директорът на галерията и председателят на групата на художниците в Добрич ме караше да си подам молба да кандидатствам аз за този пост. Обаче ми казва: Аз ще се обадя на някои места и тогава ще видим как ще стават нещата. И се обади и му казали, че не съм включен в списъка на номенклатурата и затова не мога да кандидатствам. Е това какво е?
Димитричка: Било е, било е, минало е вече, трябва да гледаме напред. Трябва да вярваме и това е! Трудно е, но... Аз си мисля, че за 5 години всичко ще се оправи.
Тодор: Е, всичко няма да се оправи! Не може, така лесно не стават нещата. Това са загнездени в психиката на хората. Това е българска психика. Ние сме робска нация, така лесно не могат да се оправят тези неща. Това ще ни бъде трудно - колкото и да сме оптимисти и да вярваме, проблемите са си проблеми и те ще си останат вечно. Трябва да си ги решаваме. От нас зависи всичко, не отгоре, от нас - обикновените хора, от това зависи. Това е най-трудното - психически да се промениш.
А вас емоционално, какво ви подтикна да застанете от другата страна?
Димитричка: Винаги съм била контра и не съм харесвала много неща - това, че не можеш да се изкажеш дори, или един виц да кажеш - ти подлежиш на нещо. Страх. Но аз бях малко безстрашна такава - луда глава. Много неща не харесвах, бях ходила и на запад, бях виждала как живеят хората.
Имахте ли съмишленици до Вас?
Имах тайно, без да се афишират. Работниците на театъра бяха в моя защита. Идваха тук вкъщи преди да дойде денят, всички, окуражаваха ме да не се самозапалвам. Повече бяха отколкото актьорския състав. Имах приятелка, която се отказа да говори с мен, актриса, страхуваше се и аз ги оправдавам с това, защото не всеки може да издържи на тоя напън.
А бяхте ли решили твърдо да се самозапалите наистина?
Да, да, бях си подготвила и рокля и горивото и всичко, и на стълбите на театъра обявих, че ще го правя.
Смятате ли, че въпреки промяната политическите и икономически сили в България останаха в определени - все същите, кръгове. Даде ли демокрацията реален плод или само цъфна?
Да, даде реален плод. Просто няма начин - вървим напред, по улиците народът как се движи, самочувствието мисля, че се е повдигнало малко, така си мисля. Е, има си кусури, но то правителството трябва да ги оправя тези кусури.
Тодор: Добре е, че стана промяната, но за съжаление тогавашната номенклатура и сега си е такава. Те движат икономиката, ако има такава. Всички постове бяха заети от бившите номенклатурчици и това създаде проблем на демокрацията. Ако това беше отсечено още в началото, може би нямаше да бъде толкова мъчителна тази промяна.
Чуйте продължението на разговора в звуковия файл - за това какви плодове даде демокрацията.
