Християнският свят отбелязва един от най-светлите църковни празници - Рождество Христово, на който се чества рождението на Божия син Исус Христос.
Според Евангелието това се случило преди повече от 2000 години в град Витлеем, провинция Юдея. В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-син.
Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
Когато Св. пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм, всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия, разказва Евангелието. Малко преди раждането на Христос майка му Мария заедно с Йосиф отишли във Витлеем. Там не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Именно в нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли. С дишането си животните сгрявали Младенеца.
В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая Коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.
Към Коледните празници се числи и Стефановден - на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.
Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.
Счита се, че след полунощ на Бъдни вечер започват така наречените погански дни, защото от 25-и декември до 6-и януари границата между небето и земята изчезва.
Днес имен ден празнуват: Христо, Христинa, Ицо, Kристинa, Kристиaн, Kристиaнa, Божан, Божана, Божин, Божил, Радомир.
През 20 в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
