24-ти май е Ден на славянската писменост и култура. Според църковния календар Денят на Св.Св. Кирил и Методий, създали първообраза - Глаголицата - на българската писменост, която е и славянска писменост, се чествува на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид - Кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици.
Датата 24-ти май произлиза от това, че след 1916, когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят 11 май по църковния календар се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма гражданственост. След 1968 година Църквата чествува Св.св.Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Досега се смяташе, че за пръв път е отбелязан през Възраждането, в Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров. Но в сборник с арменски пътеписи от 1813 г. бе открито описание от един свещеник, който свидетелства, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен „на празник на писмеността на българите" и той видял „как те пели тъжни песни и после играли хоро". Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е от преди 200 години.
На 11 май 1856 г. Йоаким Груев извежда за първи път на манифестация ученичките от Пловдивското класно девическо училище.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква Свети Стефан, в Цариград, заедно със служба и за свети Иван Рилски. През 1857 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив в църквата Света Богородица. Учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на двамата братя.
Така от 1857 г. започва редовното национално честване на празника в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
За официален празник 24 май е обявен с решение на IX Народно събрание на 30 март 1990 г.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!"
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир.
Бе и тъжовно робско време...
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин...
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас!
О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.
Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянский мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!
