Малкият град със своите преимущества и недостатъци може да бъде повод както за много усмивки, така и за много недоволства. Благоевград, сгушен в зелената прегръдка на природата около себе си, предоставя спокойствието на провинциален град без много шум и стресиращи тълпи от хора. Същевременно e достатъчно богат на заведения, магазини и симпатични усамотени местенца за разходка. Двата университета в града - Американски Университет в България (АУБ) и Югозападен Университет „Неофит Рилски" разчупват атмосферата с един по-младежки лик.
И ако за нас, родените и израснали тук, Благоевград е просто даденост, с която сме привикнали, то това със сигурност не е така за студентите, които идват в областния център отдалеч, опознавайки всяко кътче на многоликата му душа, за да го запазят в спомените си за цял живот с добро или лошо.
Как изглежда Благоевград за тези млади хора, които пристигат тук от всички краища на света. Дали са заинтригувани, или пък бързо им доскучава? Какво е интересно е нещо относително, което зависи най-вече от разбиранията и същността на пътешественика. А скучното - ами понякога един скучен град може да остави най-топлите спомени у хората, които са се докоснали до „скучното" му очарование.
„Тъй като Благоевград е много по-малък от родния ми град, веднага усетих разликата след пристигането ми през 2014. Нямаше трафик и чакане. Веднага се влюбих в спокойствието и красотата му, която все още не е засегната от презастрояване", споделя 20-годишната рускиня Даяна Елагина, студентка в АУБ.
Младото момиче признава, че този малък град й липсва, когато се прибира в родината си - липсва й слънчевото време, липсва й лежерният ритъм и уединението сред природата. И макар да звучи малко изтъркано - няма по-хубаво нещо от централната улица на Благоевград, просто защото тя може да те отведе навсякъде.
„Харесват ми малките разстояния и наличието на множество магазинчета за хранене навсякъде по улиците", продължава да изрежда очарованията на Благоевград рускинята Даяна. И с характерната си младежка откровеност признава, че основният недостатък на града е липсата на проддръжка на много от сградите.
„Ако правилните хора се погрижат за това, Благоевград ще има съвсем различен облик", убедена е студентката.
Усещането за свобода пък е първото нещо, което почувствал 21-годишният Всеволод Потороча от Благовещенск, Русия. Пристигнал в Благоевград преди години и бързо осъзнал колко прекрасно нещо е да живееш в малък град като нашия.
„В малкия град всичко е наблизо. Преди време и цените бяха изключително ниски", откровен е младежът.
Но както повечето студенти и той, воден от динамичността, присъща на младежкия дух, признава, че макар и хубаво, градчето омръзва с времето, еднообразието доскучава и чувството на застой се просмуква. Но пък нещото, което винаги ще разнообразява сивотата, споделя Всеволод, са хората, които дават цвят на града.
И както всяко пътешествие, обвито в мъгла на неизвестност, Николоз Дзвиададзе на 22 от Тбилиси, Грузия се сблъскал с нещо неочаквано и нетипично дори за местните благоевградчани.
„Пристигайки в Благоевград, първото нещо което ме обзе беше страх. Спомням си, че взривяваха силозите в близост до гарата. Това беше и първото нещо, което видях, несполучливата експлозия и наклоняването им. По онова време в уеб сайта на Американския нямаше качени снимки на града, само на кампуса и общежитията, затова и от видяното си помислихме, че сме в някой опасен град. Но в последствие всичко си дойде на мястото", връща лентата назад той.
Николоз вече повече от четири години живее в Благоевград, описвайки го като приятен и спокоен за живот, но с известното притеснение, че „приключенското бързо отминава, тъй като не ти трябва много време да опознаеш всичко". Интересно е как човек винаги иска това, което няма, но впоследствие често се оказва, че не е това, от което се нуждае всъщност.
Благоевград някак олицетворява тази тенденция. Докато се разхождаш по малките улички и гледаш придаващите уют гори, които сякаш защитават града от реалността, си мечтаеш да отпътуваш надалеч. Някъде, където животът кипи, а хората все са забързани. Някъде, където дивото е застроено и високите сгради ти дават възможност за успешна кариера. Но все пак в себе си спотаяваш любовта към онова малко китно градче, запазило духа си непокътнат, съхранило себе си във времето и все още лъхащо гостоприемство.
„В дадени моменти имаш чувството, че те задушава с липсата си на възможности. Но след като поживях половин година в София, започнах да оценявам всичко, което Благоевград ми дава: липса на стрес, спокойствие и удобство."
Какво ли си спомнят студентите, обръщайки се назад във времето, когато за първи път са стъпили тук? Каква ли е разликата между нашия град и широкия свят отвън? За всеки отговорът би бил различен, тъй като хората са съвкупност от впечатления и спомени и никой не помни и не възприема света по идентичен начин със своя събеседник. Отговорите на тези въпросиса точно толкова, колкото са и хората някога преминавали и живели в града.
Ноел Чета, студент в АУБ от Тирана, Албания си припомня как по онова време все още не е имал съквартиранти и сам е излязъл да разучи града. Спомня си, че мухаресало,билоподредено и чисто. Но бил много затруднен в комуникацията си с местните, тъй като не очаквал хората да не говорят английски. Но колкото и различна да са кътчетата по света, колкото и различни езици да разделят хората, все някъде и все нещичко ще бъде подобно.
„Живял съм в много държави и обикновено не се привързвам към градовете, в които се уставновявам, но Благоевград ми допадна заради достъпността си и лекотата, с която можеш да се придвижиш от място до място. Някак ми напомня за Албания", казва той.
Всеки има своя идея за перфектно място за живеене. Благоевград, идеален за едни, но леко скучноват за други, все пак остава едно приятно и спокойно място за живот. Колкото и по-големи и развити градове да има, колкото и по-интересни занятия да завладяват столицата, малкият град винаги ще се гордее със своята приказна същност и душевност.
Стажант-репортер: Благовеста Димитрова
