САЩ не са успели да приемат законодателство срещу линчуването 240 пъти, пише онлайн изданието „Куарц“, което е изготвило хронология на всички опити да се прокара подобен нормативен акт в американския Конгрес. Поводът за мрачната статистика все пак носи надежда. Трима чернокожи сенатори са внесли законопроект, според който линчуването е престъпление от омраза. Последният закон срещу линчуването е представен през 1965 година, а през 2005 г. Сенатът гласува резолюция, с която се извинява за предишните си законодателни провали.
100 години след първия опит да се приеме закон срещу линчуването, сенаторите Кори Брукър, Камала Харис и Тим Скот се надяват да поправят историческата неправда и да направят линчуването федерално престъпление. Мерки срещу линчуването са представени за пръв път в Конгреса през 1901 година, а през 1917 г. Леонидас Дайър внася един от най-известните закони срещу линчуването. След отхвърлянето му, той го внася още шест пъти. През 1952, 53-та, 55-та и 57-ма Франклин Рузвелт Джуниър, синът на бившия президент, също опитва и не успява да прокара законодателство срещу линчуването.
Във видео, публикувано на сайт на Инициативата за справедливо правосъдие, Тарабу Бетсерай Къркленд си спомня за семейния приятел Джон Хартфилд, линчуван през 1919 година в Елисвийл:
„Той беше обвинен, че е обидил бяла жена. Група белокожи хора решиха, че трябва да бъде осъден. И така той беше прострелян. Поддържаха го жив в лекарския кабинет, обаче, за да може да бъде линчуван публично на следващия ден. Линчуването беше рекламирано в „Мисисипи дейли нюз“. Заглавието на водещата статия беше „Джон Хартфилд ще бъде линчуван от тълпата в Елисвийл в 5 часа. Елисфил беше малко заспало градче с население от около 1000-1100 души, но през онзи следобед се събраха 10 хиляди души, за да гледат спектакъла. Губернаторът на щата обяви, че няма власт да направи нещо.“
Близо 5000 души са станали жертви на линчуване в САЩ между 1882 и 1968 година. От тях 70 процента са чернокожи, според NAACP. Голяма част от тези хора загиват точно в годините, когато Конгресът отхвърля превантивни или наказателни мерки. Последната законодателна инициатива срещу линчуването е от далечната 1965 година. През 2005 г. Сенатът гласува резолюция, с която се извинява за провалите си да защити гражданите от самоволните наказания на тълпата.
100 години след първия опит да се приеме закон срещу линчуването, сенаторите Кори Брукър, Камала Харис и Тим Скот се надяват да поправят историческата неправда и да направят линчуването федерално престъпление. Мерки срещу линчуването са представени за пръв път в Конгреса през 1901 година, а през 1917 г. Леонидас Дайър внася един от най-известните закони срещу линчуването. След отхвърлянето му, той го внася още шест пъти. През 1952, 53-та, 55-та и 57-ма Франклин Рузвелт Джуниър, синът на бившия президент, също опитва и не успява да прокара законодателство срещу линчуването.
Във видео, публикувано на сайт на Инициативата за справедливо правосъдие, Тарабу Бетсерай Къркленд си спомня за семейния приятел Джон Хартфилд, линчуван през 1919 година в Елисвийл:
„Той беше обвинен, че е обидил бяла жена. Група белокожи хора решиха, че трябва да бъде осъден. И така той беше прострелян. Поддържаха го жив в лекарския кабинет, обаче, за да може да бъде линчуван публично на следващия ден. Линчуването беше рекламирано в „Мисисипи дейли нюз“. Заглавието на водещата статия беше „Джон Хартфилд ще бъде линчуван от тълпата в Елисвийл в 5 часа. Елисфил беше малко заспало градче с население от около 1000-1100 души, но през онзи следобед се събраха 10 хиляди души, за да гледат спектакъла. Губернаторът на щата обяви, че няма власт да направи нещо.“
Близо 5000 души са станали жертви на линчуване в САЩ между 1882 и 1968 година. От тях 70 процента са чернокожи, според NAACP. Голяма част от тези хора загиват точно в годините, когато Конгресът отхвърля превантивни или наказателни мерки. Последната законодателна инициатива срещу линчуването е от далечната 1965 година. През 2005 г. Сенатът гласува резолюция, с която се извинява за провалите си да защити гражданите от самоволните наказания на тълпата.
