/ iStock

Празни колонки, дълги опашки: след нападенията срещу рафинерии недостигът на бензин в Русия е все по-голям, пише Deutsche Welle. Какво означава това за икономиката и дали дори не може да ускори края на войната в Украйна?

Украинските нападения срещу рафинерии доведоха до нова криза с горивата в Русия. По данни на "Ройтерс" са засегнати най-малко 30 региона. За разлика от предишната вълна, започнала в края на май и продължила до средата на юли, тази засяга най-вече Москва и региона около столицата. По бензиностанциите на "Газпром" и "Татнефт" в Москва продажбите на гориво вече са ограничени.

"Не може да се каже, че изобщо няма бензин. Но кризата е осезаема. При това тя не е само личен проблем – да не знаеш дали можеш да напуснеш града и после отново да се върнеш, тя е и икономически проблем", казва пред ДВ Олег Григоренко от руския онлайн портал "7х7". По негови данни таксиметрови шофьори, куриерски фирми и строителният бранш в много от регионите вече регистрират спад в поръчките – заради зависимостта от гориво за доставки.

По данни на медиите дълги опашки се извиват и по бензиностанциите в южния руски регион Краснодар. Много от местните хора определят това като кошмар насред летния сезон. "Спокойствието в Сочи днес е необичайно – туристите са много по-малко. Основната причина е, че в града няма никакъв бензин", пише в Инстаграм местният брокер на недвижими имоти Игор Захарченко.

Качеството на бензина се влошава все повече

По думите на руския депутат Игор Ананских, първи заместник-председател на Комисията по енергетика, снабдяването с бензин трябвало да се нормализира в рамките на между две и три седмици.

Но според икономическия експерт Николай Коршеневски това е малко вероятно. Пред ДВ той казва също, че качеството на бензина се влошава. Негови познати му изпратили снимки на автомобилите си с известия за проблеми, свързани с повреди на двигателя, причинени от лош бензин. "Колата вече не палела и трябвало да бъде закарана на ремонт. Като и по автосервизите се чака с месеци, а след това трябва да се чака още и за резервните части. Очевидно част от автомобилите не понасят бензина, който се предлага по бензиностанциите. Войната продължава и няма яснота какво се произвежда и с какво се смесва", посочва Коршеневски. Според него трайните проблеми в нефтената и газовата промишленост са предвестници на дълбока криза.

"Блумбърг" съобщава, че по време на войната руският износ на нефт е спаднал рекордно. Същевременно е спаднало и производството му. "През 2019 година Русия е произвеждала по 11,5 милиона барела дневно, днес са по-малко от девет милиона. Ако тази тенденция се задържи и се задълбочи, количеството може да спадне до осем милиона барела, а това би била предпоставка за мащабна икономическа и системна криза", прогнозира Коршеневски. Той не вижда бързо решение на проблема – Русия по-скоро ще поеме по същия път като Венецуела и ще се превърне в икономика с хронично намаляващ БВП.

Надеждите за внос са илюзия

Икономическият анализатор Вячеслав Ширяев от своя страна изтъква, че компенсирането на недостига на гориво чрез внос от Индия, Китай или други страни, както предлагат руските власти, няма да функционира. "В контекста на изолацията, в която се намира Русия, не е възможно да се осигурят по 200 000 тона гориво на ден, което приблизително отговаря на количеството, от което се нуждае страната", казва той пред ДВ.

Руският икономист Игор Липсиц пък посочва, че е невъзможно увредените рафинерии да бъдат бързо възстановени. Освен това не са застраховани от следващи въздушни удари. Поради това властите ограничават потреблението на гориво. Автомобилите на спешната помощ, на полицията и на пожарната, както и на силите за сигурност и на администрацията имат правото да зареждат, но останалите трябва да чакат и това предизвиква сериозно недоволство, отбелязва Липсиц, който беше принуден да напусне позицията си в Московския държавен икономически институт заради критиките си към властта.

Според него развитието на нещата в Русия напомня много за упадъка на Съветския съюз. "Управляващите разчитаха на специална система за снабдяване, собствени магазини и складове, откъдето можеха да се снабдят с всичко необходимо, при това на ниски цени. Това предизвика гнева на руснаците и когато Борис Елцин обяви война на тази затворена система, народът с въодушевление го подкрепи. Сега пак сме в подобна ситуация", казва експертът.

Ключ за прекратяване на войната?

Оценката на икономическия анализатор Вячеслав Ширяев е, че украинските атаки срещу цели в Русия, насочени както към военни, така и към цивилни обекти, биха могли да парализират руската икономика и да ускорят края на войната. Той смята, че войната може да приключи само за няколко седмици, ако Западът окаже подкрепа на Украйна за удвояване или утрояване на интензитета на нападенията. "Украйна би могла да създаде дезорганизация и хаос във вътрешността на Русия и да предизвика пълна загуба на контрол."

Ширяев смята също, че липсата на гориво може да изиграе решаваща роля в подкопаването на стабилността на режима на Владимир Путин. "Ако няма дизел, 6000 км железопътни трасета в Русия ще останат неизползваеми. Освен това може стотици предприятия да спрат работа. Без гориво не могат да се движат и камионите, хранителните продукти няма да могат да стигат до магазините, а фермерите няма да могат да приберат реколтата", подчертава той. Всичко това по думите на Ширяев може много по-бързо да спъне плановете на Путин за продължаване на войната. "Ако Украйна съсипе цялата преработка на нефт, Путин ще установи, че даваните от него заповеди не се изпълняват", казва експертът. И тогава всичко ще спре заради липсата на гориво.

По темата

Deutsche Welle
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Свят