Опра Уинфри е родена на 29 януари 1954 г. в град Косиаско, Мисисипи. Истинското й име е Орпа Гейл Уинфри, но от малка я наричат Опра. Майка й е непълнолетна, а бащата - военен, и до шестгодишна възраст я гледа баба й. Тя много се грижи за нея - на две години и половина детето умее да чете и пише, а на три години демонстрира ораторския си талант, като разказва глави от Библията в местната църква.
По-късно Опра Уинфри се премества да живее при майка си в Милоуки. Когато е деветгодишна е изнасилена от братовчед, а по-късно и от чичо си и други братовчеди. За тези инциденти разказва едва на зряла възраст - в своето токшоу през 1986 г. На 14 години ражда, но детето й умира. Тогава живее с баща си в Нашвил, който й помага и тя става по-старателна ученичка.
В гимназията Уинфри участва в конкурси по четене. Така я забелязват от местно радио и през 1970 г. започва да чете вечерни новини. По-късно спечелва стипендия и следва в университета на Тенеси. На 19 години води телевизионни новини, след това работи като репортер. През 1977 г. започва да води сутрешното шоу "Хората говорят" ("People Are Talking").
От 1986 до 2011 г. води телевизионното предаване "Шоуто на Опра Уинфри". То става много популярно. През 2011 г. се излъчва в 150 страни. С него Опра Уинфри завоюва 16 награди "Еми", а през 2002 г. то е включено в списъка на "50-те най-велики шоута в американската история" на сп. "Ти Ви Гайд".
Опра Уинфри е известна и като актриса. През 1985 г. дебютира с второстепенна роля в "Пурпурен цвят" на Стивън Спилбърг. Продуцира и участва в около 30 филма, най-новият от които е приключенският "Гънка във времето" (2018 г.).
Съавторка е на множество книги, включително с кулинарни рецепти и съвети за правилно хранене . През 2014 г. издава книгата "Това, което знам със сигурност/ What I Know for Sure" за преодоляване на житейските трудности.
Даренията й са равни на около 425 милиона щатски долара. По съвет на Нелсън Мандела през 2000 г. създава фондация за развитие на лидерски качества у момичетата, а през 2007 г. основава училище за момичета в Южна Африка. През 2013 г. дарява 12 милиона долара за съхранение на афроамериканското изкуство.
През 2012 г. получава почетна награда "Оскар" за хуманитарна дейност (специалното отличие "Джийн Хършолт"), а през 2018 г. - почетен "Златен глобус" - награда "Сесил Б. Де Мил". Неведнъж е печелила наградата "Изборът на публиката".
През 2013 г. е удостоена с Президентски медал за свобода - за принос в областта на културата.
