България се е превърнала в една от най-големите източни опорни точки на Северноатлантическия алианс в подготовка за сблъсък с Русия. Това заяви Юрий Пилипсон, директор на Втори европейски департамент на Министерството на външните работи на Русия, в интервю за ТАСС.
„България, за съжаление, се превърна в един от най-големите плацдарми на източния фланг на НАТО в подготовка за сблъсък с Русия. Разбира се, това води до съответни рискове за онези, които предоставят територията си за военни приготовления“, каза той, отговаряйки на въпрос за оценката на Москва относно плановете на НАТО за изграждане на нова военна база в България.
В този контекст Пилипсон подчерта, че на фона на продължаващата агресивна политика на НАТО и призивите в редиците му за подготовка за военен конфликт с Русия, Москва не пренебрегва натрупването на сили и ресурси на алианса и разширяването на неговата инфраструктура в близост до руските граници, включително и в България.
„Русия със сигурност е способна да отговори на всякакви заплахи с военно-технически мерки. Руският президент Владимир Путин неотдавна ясно потвърди това. В същото време руското ръководство предпочита политически и дипломатически методи за решаване на проблемите. Ние запазваме конструктивна нагласа и поддържаме каналите за диалог отворени — уви, засега без желаната взаимност“, отбеляза той.
Задълженията на София
Освен това дипломатът припомни, че отношенията между руската и българската страна се регулират от Договора за приятелски отношения и сътрудничество, подписан през 1992 г. и все още в сила, който установява „общо разбиране за необходимостта от изключване на войната от международните отношения, както и на заплахата или употребата на сила като средство за решаване на спорове между държавите“.
Двама руснаци са арестувани в София по искане на САЩ
„В него също така се посочва, че трябва да се полагат усилия за намаляване на въоръженията и въоръжените сили в Европа до възможно най-ниско равнище. Страните се задължават да предотвратяват използването на своята територия за въоръжено нападение или други насилствени действия срещу другата договаряща се страна“, добави директорът на Втория европейски департамент на руското външно министерство.
Според Пилипсон обаче София „е забравила изброените задължения“.
„Разбираме, че в много отношения тази политика е наложена на България от Запада чрез кръгове, намиращи се под негов контрол. От гледна точка на българските национални интереси е абсурдно Русия да се разглежда „през прицела“. Всички знаят, че нашата страна никога не е имала и не може да има планове да напада България. Руски войници два пъти са стъпвали на българска земя с благородни освободителни мисии - по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. и в заключителния етап на Втората световна война. Тези съдбоносни събития определиха изключително приятелския, бих казал дори братския, характер на двустранните отношения в продължение на много десетилетия“, отбеляза той.
Настроенията сред населението
Дипломатът подчерта, че „обикновените българи помнят историята, в по-голямата си част трезво оценяват ситуацията и съвсем не желаят страната им да бъде превърната във „фронтова“ държава“, докато София по собствена инициатива е поела русофобски курс и е загубила предишните предимства на близките, специални връзки с Русия.
„Патриотичните сили все по-често протестират срещу тази правителствена политика. Затова ние оставаме донякъде оптимисти и се надяваме, че здравият разум и присъщата на българския народ любов към свободата ще надделеят“, заяви Пилипсон.