Каталуния обяви независимост, а испанското правителство задейства с член 155 т. нар. “ядрена опция”. Каталунската епидемия трябва да се спре. Време е Европейският съюз да излезе с нещо повече от просто загрижени думи.
Два влака в Испания са се засилили един срещу друг и като че никой не може да ги спре. Този образ на твърдоглавието и ожесточението, който както Мадрид, така и Барселона наложиха за кризата в Каталуния, беше използван доволно често в медиите през изтеклите седмици. Сега влаковете се сблъскаха с пълна сила. Каталуния обяви независимост, а испанският сенат задейства прословутия член 155, който означава обезвластяване на каталунското правителство и отнемане на автономните му права.
Това несъмнено е забележителен ден в историята на Испания или ако трябва да го формулираме по-неутрално – ден на дълбокото разделение. Четири пъти в историята на този регион е прокламирана “Каталунска република” респ. “Каталунска държава”. За пръв път през 17. век, след това по време на първата испанска република през 1873, а след това два пъти по време на Втората испанска република, в навечерието на Испанската гражданска война през 1931 - 1934 г. Във всички тези случаи става дума обаче не за цялостна декларация за независимост, а само за прокламация на самостоятелната каталунска държава в рамките на федерална Испания. Почти всички тези “независимости” на Каталуния траят не повече от няколко дни.
БГНЕС
Политиката на Рахой
Толкова по-неразбираема изглежда на пръв поглед декларацията за независимост на Каталуния, за която човек неизбежно се пита как е възможно да се стигне до нея. Защо тъкмо сега, през 2017 година, в рамките на демократичната правова държава Испания, която гарантира обхватни автономни права и осигурява на каталунците, включени заедно с Испания в рамките на ЕС, живот в благосъстояние и мир?
За да отговорим на този въпрос, е необходимо да хвърлим поглед не само към Испания. Начинът, по който управляващата в Мадрид консервативна партия, водена от Мариано Рахой, се опита – без каквито и да било емпатия и дипломатична чувствителност, затова пък единствено с беззаветна вярност към правилата – да овладее тази уникална за Испания криза, е свидетелство за безпримерна липса на въображение. Рахой не е дорасъл до своя пост и най-малкото от 2010 г., когато испанският Конституционен съд отхвърли актуализирания автономен статут от 2006-та, допринася значително за изострянето на кризата.
Визирайки референдума в Шотландия, каталунският политик Луис Рабел отправи наскоро следното предупреждение: "Да не стане така, че да заспим с мечтата за Шотландия, но да се събудим в Северна Ирландия." В следващите дни ще си проличи дали популистките пропагандатори на едностранчивата и незаконна независимост на Каталуния ще превърнат страната в една средиземноморска Северна Ирландия.
Поне сега дори и най-заспалите европейски политици трябва да забележат, че тук вече не става дума само за испански проблем. Един нов вид "испански грип" под формата на унилатерални декларации за независимост може да обхване и други страни от Европейския съюз.
Съюзът не бива постоянно да се снишава, както в случая с Шотландия, а сега и с Каталуния. Той най-после трябва да си набави "кутия за бърза помощ", с която конструктивно да допринесе за решаването на проблеми, които - както сега в случая с Испания - изцяло надхвърлят възможностите на централното правителство.
