Ролята на Хелмут Кол като "канцлер на обединението" го превърна в титан на германската политика и му спечели прозвището "Бисмарк в жилетка" по аналогия с легендарния Железен канцлер Ото фон Бисмарк, който направлява създаването на модерната германска държава през 1871 г.
Хелмут Кол, архитектът на германското обединение след падането на Берлинската стена през 1989 г. и движещата сила зад европейските усилия за създаване на единната европейска валута - еврото, почина вчера, 16 юни, на 87-годишна възраст.
Въпреки че политическата му кариера приключи със скандал и опозоряване през 2000 г., 16-годишното рекордно управление на Кол като канцлер остава в историята с това, че слага край на разделението на Германия след Втората световна война. "В бъдеще от германска земя може да дойде единствено мир", заяви Кол малко след падането на Берлинската стена, последвало народен бунт в комунистическата Източна Германия.
Консервативният политик от Християндемократическия съюз (ХДС) се издига от провинциалните си корени до канцлер на Западна Германия през 1982 г., преди да поеме ръководството на обединената държава, ставайки известен като "канцлера на обединението". Той бе победен от съперника си от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Герхард Шрьодер през 1998 г. Кол си проправя път през обезкуражаващи трудности, за да постигне официалното обединение между двете германски държави през 1990 г. - едва 11 месеца след падането на стената на фона на разпадането на Източна Германия.
Кол действа бързо, за да въведе дойче марката, да проведе демократични избори и да разшири западногерманските стандарти и процедури до бившия съветски сателит.
След това той се присъединява към френския президент Франсоа Митеран в кампанията за задълбочаване на европейската интеграция и създаване на еврото въпреки силната съпротива, която среща у дома, срещу изоставянето на дойче марката.
Guliver/Getty Images
За Кол Германия и по-силното европейско единство бяха "двете страни на една и съща монета". Отдаден последовател на атлантическите ценности, Кол все пак приема прагматичен подход към Москва и подчинените й в Източен Берлин. Под ръководството на Кол Западна Германия започва да отпуска огромни суми на практически фалиралата Източна Германия през 80-те години, дори когато той оказваше натиск за разполагане на балистични ракети на НАТО срещу съветската заплаха.
Той бе крупна фигура не само в политически смисъл. Германски вестници през 1995 г. се добраха до медицинското му досие, според което той е тежал потресаващите 177 кг. През 1994 г. бившият президент на САЩ Бил Клинтън го поздрави в Брюксел с думите, че му напомня за сумо борец. Почитател на типичното ястие "заумаген" (пълнено свинско шкембе) от родната му провинция Райнланд-Пфалц, Кол бе легендарен с навика да си хапва предварително преди държавните банкети, известни с малките сервирани порции.
Кол израства в скромно и строго католическо семейство в рейнския град Лудвигсхафен. През Втората световна война преживява многобройните бомбардировки, които опустошават града, и е едва 15-годишен, когато войната свършва. След като завършва история, Кол почти веднага влиза в политиката. Избран е за депутат в парламента на Райнланд-Пфалц през 1959 г., а между 1969 и 1976 г. е премиер на провинцията. Кол става лидер на ХДС през 1973 г. Успех като международен държавник обаче постига едва след неравното си изкачване на по-висок пост.
През 1976 г. е победен при опита да стане канцлер и е принуден да пропусне изборите през 1980 г. Избран е за лидер на Германия с парламентарен вот, а не на общонационални избори, едва когато канцлерът Хелмут Шмит губи подкрепата на коалиционния си партньор през 1982 г.
Осмиван от мнозина като "селски дръвник", за редица наблюдатели Кол изглежда само преходна фигура, която бързо ще бъде победена. При последващите четири изборни тура - през 1983, 1987, 1990 и 1994 г., смехът обаче бавно замира, след като Кол побеждава един след друг съперниците си от основната опозиционна сила ГСДП. "Подценяват ме цял живот и успях да преживявам доста добре от това", описва той веднъж противоречието между публичния си образ и реалността.
Guliver/Getty Images
Кол е суров ръководител. Той изисква и получава пълна лоялност от членовете на ХДС. Тези, които са оценявани като заплаха, са смазани или прогонени. Макар и умел манипулатор във вътрешната партийна политика обаче, поне първоначално, се препъва тежко на международната сцена.
Известен е случаят, когато настоява да заведе гостуващия американски президент Роналд Рейгън на гробище, където са погребани членове на нацистките отряди СС. Друг гаф прави, когато публично сравнява съветския лидер Михаил Горбачов с нацисткия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс.
Разривът с Горбачов е поправен и само няколко години по-късно Кол сключва сделка с "приятеля" Михаил, довела до обединението на Германия на 3 октомври 1990 г. Ролята на Хелмут Кол като "канцлер на обединението" го превръща в титан на германската политика и му печели по-ласкателното прозвище "Бисмарк в жилетка". Ото фон Бисмарк е легендарният Железен канцлер на Германия, който ръководи създаването на модерната германска държава през 1971 г. В ярък контраст със строгите униформи на Бисмарк, запазена марка на Кол е удобната жилетка, която той носи навсякъде.
Кол става почти култова фигура в Източна Германия след падането на комунизма.
Надеждите за бърз икономически възход на региона обаче скоро са разбити и предсказанието на Кол за "процъфтяващи земи след три до пет години" става повод за насмешка.
При пътуване до източните провинции в средата на 90-те години дори е замерян с яйца.
Кол не успява да изпълни и обещанията си за сериозна реформа на германската икономика, дадени при идването му на власт през 1982 г.
Запитан коя е най-голямата му грешка като политически лидер, по-късно той ще признае, че е трябвало да наложи сериозни реформи на социалната система и пазара на труда. Тази задача остава за правителството на Шрьодер, което се добира до властта отчасти заради друг аспект от политическото наследство на Кол, често оставащ в забрава - рекордно високата безработица. "Визионерите от вчера са реалистите днес", отбелязва той през 1998 г., когато периодът на властта му приключва.
Кол е по-малко склонен да говори за другата си голяма грешка - скандала с "черната каса", включващ тайни сметки в швейцарска банка и пари, предавани на ръка в отдалечени паркинги, който поглъща него и ХДС малко, след като слиза от власт. Бившият канцлер признава, че лично е получил 2,1 млн. марки кеш (1,48 млн. долара), които да бъдат използвани от ХДС в изборите.
Guliver/Getty Images
Някогашен ментор на канцлера Ангела Меркел, отношенията между двамата се влошават, след като той е лишен от почетния си председателски пост в ХДС в скандала през 2000 г. Меркел се възползва от възможността, за да се добере до предните редици на германската политика. Кол отказва да разкрие кой му е дал парите. Твърди, че е дал "честна дума" на донора никога да не посочва името му. В крайна сметка му е наложена глоба по извънсъдебно споразумение.
Сполетян е и от други неприятности, този път свързани със семейството му - разрив на отношенията със синовете му, след като първата му съпруга Ханелоре се самоубива, а той след това се жени за Майке Рихтер. В инвалидна количка, говорейки със затруднения, Кол през последните години в редки случаи се появява публично, за да отбележи рождения си ден или да приеме награди за политическите си постижения.
Макар отдавна да е извън активната политика, Кол е влиятелен глас в ХДС и посестримата й партия Християнсоциален съюз (ХСС), особено по европейски въпроси.
