След месеци на "да" и "не" агитация, светът се готви за решаващото допитване до народа в неделя - 16 април.
Чрез него ще се реши дали да бъдат разширени правомощията на държавния глава, с което на практика Реджеп Ердоган ще получи цялата власт на страната в ръцете си. На референдума ще гласуват близо 55 млн. души, предаде в. "Хюриет".
Кампанията започна през октомври 2016 г. Политическите наблюдатели очакват подкрепа за държавния глава, който вече има рамото на националистите от Партията на националното действие (ПНД) и, естествено, на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Съществен принос за идеята към преминаване към президентска република има неуспешният преврат за свалянето на Ердоган от 15 юли м.г. Проектозаконът бе приет бързо и решително в края на януари с 339 положителни гласа, въпреки противопоставянето от страна на Републиканската народна партия (РНП) и Демократичната партия на народите (ХДП).
Guliver/Getty Images
Конституционните поправки са общо 18 на брой. Ако турските власти спечелят, броят на народните представители се увеличава от 550 на 600, а възрастовата граница за кандидат-депутатите се сваля от 25 на 18 години. Изборите за парламент и президент ще се провеждат веднъж на пет години в един ден.
Президентът ще има петгодишен мандат, а едно лице ще може да се кандидатира само два пъти за този пост. Президентът ще остане лидер на партията, която го е излъчила. Кандидати за президентския пост ще могат да издигат партии, които са спечелили най-малко 5 процента от валидните гласове на последните избори, както и със сто хиляди подписа на хора, имащи право на глас.
Новата система възлага изпълнителната власт на държавния глава, а постът министър-председател се отменя. Кабинетът също ще се назначава от президента, който ще може да назначава и да освобождава от длъжност и своите вицепрезиденти. Меджлисът ще може да инициира разследване срещу президента, вицепрезидентите и министрите. За целта ще са нужни гласовете на 301 депутати. За придвижването на разследването към Върховния съд обаче ще са нужни гласовете на 401 депутати.
Няма да може да се инициира вот на недоверие. Президентът ще може да издава декрети относно правомощията му в изпълнителната власт. Законите ще се изработват в меджлиса. Единственият законопроект, който президентът ще внася, е свързан с бюджета на страната. Президентът ще може да обявява извънредно положение. По време на извънредното положение, той ще има неограничени правомощия. Президентът ще може да разпуска кабинета.
Подготвен е и пакет от реформи в органите на съдебната власт. Тя ще се упражнява от "независими и безпристрастни съдилища в името на турския народ". Тук е добавен терминът „безпристрастни“, който отсъства от сегашния текст. Вероятно ще се преразгледат структурите на двете ключови съдебни институции - Конституционния съд и Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Броят членовете на им ще бъдат намалени, а част от тях ще се назначават директно от лидера на страната.
Guliver/Getty Images
Очаква се референдумът да привлече висока избирателна активност, като около 1,2 млн. млади хора ще гласуват за първи път. В съседката ще бъдат разположени 167 140 урни, заедно с още 461 кутии за лишените от свобода. Безопасността на изборите ще съблюдават 251 788 полицаи и 128 455 служители на жандармерията. Още пазачи ще има и при секциите в селата.
В интервю пред държавната телевизия ТРТ в петък Реджеп Ердоган заяви увереността си, че, както твърдят и социолозите, подкрепа за промените ще дадат близо 55-60% от гласоподавателите. "Дай Боже, тази нация да празнува утре вечер", каза той.
Той заяви също, че веднага след общественото допитване Турция ще преразгледа отношенията си с Европа. Ердоган подчерта, че южната ни съседка е била принудена да чака за членство в ЕС неоснователно. "Турция не е тяхна изкупителна жертва. Всички ще разберат къде им е мястото", посочи той.
Междувременно опозицията е притеснена от нередности по време на кампанията, посочвайки, че населението е станало жертва на агресивните плакати с призива "Да", а прозрачността на вота не е гарантирана. Критиците отбелязват още, че медиите са били притиснати да не информират за опасността от смяна на управленския модел.
Членовете на екстремистката групировка "Ислямска държава" също призоваха привържениците си към атентати, за да се провали референдумът, защото смятат, че гласуването противоречи на религията. По подозрения в подготовка на терористични актове, в петък бяха арестувани петима души.
Ако вотът има успех, към новата система ще се премине през 2019 г. Според новите поправки следващите избори за президент и парламент ще се проведат на 3 ноември 2019 г.
