Докато инвазията на Русия в Украйна преминава в четвъртия си месец, официални лица в Киев изразяват опасения, че призракът на „умората от войната“ може да подкопае решимостта на Запада да помага на страната им да отблъсне агресията на Москва, пише в свой материал авторитетната агенция Associated Press.
САЩ и техните съюзници дадоха милиарди долари въоръжение на Украйна. Европа прие милиони хора, разселени от войната. И имаше безпрецедентно единство в Европа след Втората световна война при налагането на санкции срещу президента Владимир Путин и неговата страна.
Но докато шокът от инвазията на 24 февруари отшумява, анализаторите твърдят, че Кремъл може да използва проточващия се конфликт и евентуално затихващ интерес сред западните сили, които биха могли да доведат до натиск върху Украйна да се съгласи на споразумение.
Украинският президент Владимир Зеленски вече се раздразни от западните предложения, че трябва да приеме някакъв компромис. Украйна, каза той, ще решава сама за собствените си условия за мир.
„Умората нараства, хората искат някакъв резултат (който е полезен) за себе си, а ние искаме (друг) резултат за себе си“, каза той.
Италианското предложение за мир беше отхвърлено, а френският президент Еманюел Макрон бе посрещнат с гневна реакция, след като беше цитиран да казва, че въпреки че нахлуването на Путин е „историческа грешка“, световните сили не трябва да „унижават Русия, така че когато битките спрат, да можем да изградим изход заедно по дипломатически път.” Украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че подобни разговори „могат само да унижат Франция и всяка друга страна, която би призовала за това“.
Дори забележката на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, че Украйна трябва да обмисли териториални отстъпки, предизвика реплика от Зеленски, че е равносилно на европейски сили през 1938 г., позволявайки на Нацистка Германия да претендира за части от Чехословакия, за да ограничи агресията на Адолф Хитлер.
Киев иска да изтласка Русия от новозавзетите райони в Източна и Южна Украйна, както и да си върне Крим, който Москва анексира през 2014 г., и частите от Донбас под контрола на подкрепяните от Кремъл сепаратисти през последните осем години.
Всеки месец от войната струва на Украйна 5 милиарда долара, каза Владимир Фесенко, политически анализатор от мозъчния тръст Penta Center, и това „прави Киев зависим от консолидираната позиция на западните страни“.
Украйна ще се нуждае от още по-модерно оръжие, за да си осигури победа, заедно с решимостта на Запада да продължи икономическата болка върху Русия, за да отслаби Москва.
„Очевидно е, че Русия е решена да изтощи Запада и сега изгражда стратегията си с предположението, че западните страни ще се уморят и постепенно ще започнат да променят войнствената си реторика към по-сговорчива“, обяснява Фесенко в интервю за AP.
Войната все още получава известно отразяване както в Съединените щати, така и в Европа, които са ужасени от снимките на смъртта на украински цивилни в най-големите битки на континента след Втората световна война
САЩ продължават да помагат на Украйна, като президентът Джо Байдън каза миналата седмица, че Вашингтон ще й предостави модерни ракетни системи и боеприпаси, които ще й позволят да поразява по-прецизно ключови цели на бойното поле.
В есе за New York Times на 31 май Байдън каза: „Няма да оказвам натиск върху украинското правителство — частно или публично — да направи каквито и да било териториални отстъпки“.
Германия, която беше изправена пред критики от Киев и другаде за предполагаемо колебание, обеща най-модерните си системи за противовъздушна отбрана досега.
„Не е имало нищо подобно, дори в Студената война, когато Съветският съюз изглеждаше най-заплашителен“, каза Найджъл Гулд-Дейвис, старши научен сътрудник за Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания.
Макар че не вижда значителна ерозия в „категоричната подкрепа за Украйна“, Гулд-Дейвис посочва, че „има намеци за различно напрежение относно това какви трябва да бъдат целите на Запада. Те все още не са ясно дефинирани."
Вътрешните опасения на Европа пробиват път в дискурса, особено когато цените на енергията и недостигът на суровини започват да оказват икономическо влияние върху обикновените хора, които са изправени пред по-високи сметки за ток, разходи за гориво и цени на хранителни стоки.
Докато европейските лидери приветстваха решението за блокиране на 90% от износа на руски петрол до края на годината като „пълен успех“, то отне четири седмици преговори и включваше отстъпка, позволяваща на Унгария, смятана за най-близкия съюзник на Кремъл в ЕС, да продължи вноса. Необходими са още седмици политическа фина настройка.
„Това показва, че единството в Европа около руската инвазия малко намалява“, казва Матео Вила, анализатор от мозъчния тръст ISPI в Милано. „Съществува този вид умора сред държавите-членки при намирането на нови начини за санкции срещу Русия и очевидно в рамките на Европейския съюз има някои страни, които все по-малко желаят да продължат със санкции.“
Опасявайки се от икономическото въздействие на по-нататъшните енергийни санкции, Европейската комисия сигнализира, че няма да бърза да предлага нови ограничителни мерки, насочени към руския газ. Законодателите на ЕС също призовават за финансова помощ за гражданите, засегнати от повишаването на цените на отоплението и горивата, за да гарантират, че обществената подкрепа за Украйна няма да отслабне.
Италианският десен лидер Матео Салвини, който е смятан за близък до Москва, каза тази седмица пред чуждестранни журналисти, че италианците са готови да направят жертви и че неговата Лига подкрепя санкциите срещу Русия.
Но той посочи, че подкрепата не е неограничена, на фона на признаци, че търговският баланс под санкциите се е изместил в полза на Москва, наранявайки собствениците на малък бизнес в Северна Италия, които са част от неговата база.
„Италианците са много готови да направят лични икономически жертви, за да подкрепят отбраната на Украйна и да стигнат до прекратяване на огъня“, каза Салвини. „Това, което не бих искал, е да ни намерят отново тук през септември, след три месеца, когато конфликтът все още продължава. Ако това е така, това ще бъде катастрофа за Италия. Освен смъртните случаи и спасяването на животи, което е икономически приоритет за Италия, ако войната продължи, това ще бъде катастрофа“, каза той.
САЩ и техните съюзници дадоха милиарди долари въоръжение на Украйна. Европа прие милиони хора, разселени от войната. И имаше безпрецедентно единство в Европа след Втората световна война при налагането на санкции срещу президента Владимир Путин и неговата страна.
Но докато шокът от инвазията на 24 февруари отшумява, анализаторите твърдят, че Кремъл може да използва проточващия се конфликт и евентуално затихващ интерес сред западните сили, които биха могли да доведат до натиск върху Украйна да се съгласи на споразумение.
Украинският президент Владимир Зеленски вече се раздразни от западните предложения, че трябва да приеме някакъв компромис. Украйна, каза той, ще решава сама за собствените си условия за мир.
„Умората нараства, хората искат някакъв резултат (който е полезен) за себе си, а ние искаме (друг) резултат за себе си“, каза той.
Италианското предложение за мир беше отхвърлено, а френският президент Еманюел Макрон бе посрещнат с гневна реакция, след като беше цитиран да казва, че въпреки че нахлуването на Путин е „историческа грешка“, световните сили не трябва да „унижават Русия, така че когато битките спрат, да можем да изградим изход заедно по дипломатически път.” Украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че подобни разговори „могат само да унижат Франция и всяка друга страна, която би призовала за това“.
Дори забележката на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, че Украйна трябва да обмисли териториални отстъпки, предизвика реплика от Зеленски, че е равносилно на европейски сили през 1938 г., позволявайки на Нацистка Германия да претендира за части от Чехословакия, за да ограничи агресията на Адолф Хитлер.
Киев иска да изтласка Русия от новозавзетите райони в Източна и Южна Украйна, както и да си върне Крим, който Москва анексира през 2014 г., и частите от Донбас под контрола на подкрепяните от Кремъл сепаратисти през последните осем години.
Всеки месец от войната струва на Украйна 5 милиарда долара, каза Владимир Фесенко, политически анализатор от мозъчния тръст Penta Center, и това „прави Киев зависим от консолидираната позиция на западните страни“.
Украйна ще се нуждае от още по-модерно оръжие, за да си осигури победа, заедно с решимостта на Запада да продължи икономическата болка върху Русия, за да отслаби Москва.
„Очевидно е, че Русия е решена да изтощи Запада и сега изгражда стратегията си с предположението, че западните страни ще се уморят и постепенно ще започнат да променят войнствената си реторика към по-сговорчива“, обяснява Фесенко в интервю за AP.
Войната все още получава известно отразяване както в Съединените щати, така и в Европа, които са ужасени от снимките на смъртта на украински цивилни в най-големите битки на континента след Втората световна война
САЩ продължават да помагат на Украйна, като президентът Джо Байдън каза миналата седмица, че Вашингтон ще й предостави модерни ракетни системи и боеприпаси, които ще й позволят да поразява по-прецизно ключови цели на бойното поле.
В есе за New York Times на 31 май Байдън каза: „Няма да оказвам натиск върху украинското правителство — частно или публично — да направи каквито и да било териториални отстъпки“.
Германия, която беше изправена пред критики от Киев и другаде за предполагаемо колебание, обеща най-модерните си системи за противовъздушна отбрана досега.
„Не е имало нищо подобно, дори в Студената война, когато Съветският съюз изглеждаше най-заплашителен“, каза Найджъл Гулд-Дейвис, старши научен сътрудник за Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания.
Макар че не вижда значителна ерозия в „категоричната подкрепа за Украйна“, Гулд-Дейвис посочва, че „има намеци за различно напрежение относно това какви трябва да бъдат целите на Запада. Те все още не са ясно дефинирани."
Вътрешните опасения на Европа пробиват път в дискурса, особено когато цените на енергията и недостигът на суровини започват да оказват икономическо влияние върху обикновените хора, които са изправени пред по-високи сметки за ток, разходи за гориво и цени на хранителни стоки.
Докато европейските лидери приветстваха решението за блокиране на 90% от износа на руски петрол до края на годината като „пълен успех“, то отне четири седмици преговори и включваше отстъпка, позволяваща на Унгария, смятана за най-близкия съюзник на Кремъл в ЕС, да продължи вноса. Необходими са още седмици политическа фина настройка.
„Това показва, че единството в Европа около руската инвазия малко намалява“, казва Матео Вила, анализатор от мозъчния тръст ISPI в Милано. „Съществува този вид умора сред държавите-членки при намирането на нови начини за санкции срещу Русия и очевидно в рамките на Европейския съюз има някои страни, които все по-малко желаят да продължат със санкции.“
Опасявайки се от икономическото въздействие на по-нататъшните енергийни санкции, Европейската комисия сигнализира, че няма да бърза да предлага нови ограничителни мерки, насочени към руския газ. Законодателите на ЕС също призовават за финансова помощ за гражданите, засегнати от повишаването на цените на отоплението и горивата, за да гарантират, че обществената подкрепа за Украйна няма да отслабне.
Италианският десен лидер Матео Салвини, който е смятан за близък до Москва, каза тази седмица пред чуждестранни журналисти, че италианците са готови да направят жертви и че неговата Лига подкрепя санкциите срещу Русия.
Но той посочи, че подкрепата не е неограничена, на фона на признаци, че търговският баланс под санкциите се е изместил в полза на Москва, наранявайки собствениците на малък бизнес в Северна Италия, които са част от неговата база.
„Италианците са много готови да направят лични икономически жертви, за да подкрепят отбраната на Украйна и да стигнат до прекратяване на огъня“, каза Салвини. „Това, което не бих искал, е да ни намерят отново тук през септември, след три месеца, когато конфликтът все още продължава. Ако това е така, това ще бъде катастрофа за Италия. Освен смъртните случаи и спасяването на животи, което е икономически приоритет за Италия, ако войната продължи, това ще бъде катастрофа“, каза той.
