Най-сетне онази популярна детска песничка да придобие реални измерения.
Принципно, всеки от нас знае какъв е цветът на небето и на морето. Той е син, с различните му нюанси и в зависимост от облачността, цветността е с различна плътност. Е, най-сетне оранжевия цвят буквално погълна синия. След 90-те минути в Берн „оранжевите” обезличиха „сините” и вече спокойно може да запеем познатия рефрен от песента, чиито текстописец трябва да е бил сериозен почитател на сюреализма в изкуството.
Там, ако не сте забравили текста, рефренът продължава по следния начин, след уточнението какво е небето и морето - „Оранжева тревата, оранжев и градът”.
Ами да - то и тревата на „Стад дьо Суис” направо си стана оранжева в чест на по-добрия отбор. Колкото до града – то това бе ясно още преди време. След жребия и разпределението на мачовете в групите, столицата на Швейцария веднага се превърна в „оранжевия град”, тъй като и трите си мача в началото отборът на Марко Ван Бастен ще изиграе именно там, а като знаем феновете на „лалетата” в какви количества се изсипват и как „смее ли някои да се разхожда, камо ли да дойде на мач без оранжева фланелка”, то Берн дълго след края на Евро 2008 ще чувства оранжевия отблясък.
И още малко от песничката, вече не толкова популярната част от припева, там където всеки пее, пее и започва малко да си мърмори под носа. „С оранжевите майки, оранжеви дечица (дотук всичко бе вярно – в града и на стадиона холандски майки с деца колкото щете), оранжеви китари, оранжево звънят...” Хм, китари, вероятно в купона след победата се е появила и някоя китара, ама чак пък да звънят. Все пак това китари ли са или камбани? Както и да е, след 3:0, десетина бири и два-три джойнта може и на холандските фенове главите им, пардон китарите да са зазвънели.
Сега остава само да разберем, ще се вмъкне ли в текста и добавката: „Оранжеви шампиони”.
Принципно, всеки от нас знае какъв е цветът на небето и на морето. Той е син, с различните му нюанси и в зависимост от облачността, цветността е с различна плътност. Е, най-сетне оранжевия цвят буквално погълна синия. След 90-те минути в Берн „оранжевите” обезличиха „сините” и вече спокойно може да запеем познатия рефрен от песента, чиито текстописец трябва да е бил сериозен почитател на сюреализма в изкуството.
Там, ако не сте забравили текста, рефренът продължава по следния начин, след уточнението какво е небето и морето - „Оранжева тревата, оранжев и градът”.
Ами да - то и тревата на „Стад дьо Суис” направо си стана оранжева в чест на по-добрия отбор. Колкото до града – то това бе ясно още преди време. След жребия и разпределението на мачовете в групите, столицата на Швейцария веднага се превърна в „оранжевия град”, тъй като и трите си мача в началото отборът на Марко Ван Бастен ще изиграе именно там, а като знаем феновете на „лалетата” в какви количества се изсипват и как „смее ли някои да се разхожда, камо ли да дойде на мач без оранжева фланелка”, то Берн дълго след края на Евро 2008 ще чувства оранжевия отблясък.
И още малко от песничката, вече не толкова популярната част от припева, там където всеки пее, пее и започва малко да си мърмори под носа. „С оранжевите майки, оранжеви дечица (дотук всичко бе вярно – в града и на стадиона холандски майки с деца колкото щете), оранжеви китари, оранжево звънят...” Хм, китари, вероятно в купона след победата се е появила и някоя китара, ама чак пък да звънят. Все пак това китари ли са или камбани? Както и да е, след 3:0, десетина бири и два-три джойнта може и на холандските фенове главите им, пардон китарите да са зазвънели.
Сега остава само да разберем, ще се вмъкне ли в текста и добавката: „Оранжеви шампиони”.
