„Истанбул” – това е заглавието на най-новата автобиографична книга на носителя на Нобеловата награда за литература Орхан Памук. Също както досегашните му книги тя едва ли ще се хареса на официалните власти в Турция, защото Памук представя картина на родния си град, която рязко контрастира на лъскавите туристическите проспекти.
Безутешно царство на сенките, в което разкошните сгради от Османската империя се разпадат окончателно. Така изглежда Истанбул в книгата на Памук. Едва ли не всички жители на турската метрополия страдат от странна меланхолия, предизвикана от дълбоко вкоренени комплекси за малоценност. И до днес те не са успели да преодолеят пропадането на града им от великия навремето Константинопол до град с милиони жители и крайно ограничено значение за световната политика.
Истанбул, но и цяла Турция, се намират в едно междинно състояние: все още движени от ориенталските традиции и в същото време на път да се трансформират в модерно общество от европейски характер. ”Турция се клатушка между миналото и настоящето или както обичат да казват европейците между Ориента и Запада”, пише Орхан Памук. Европа не знае, колко е могъща. Тя няма представа за това колко много може да се промени една страна, водена от надеждата за принадлежност към ЕС, убеден е турският писател.
От прозорците на работната си стая носителят на нобеловата награда за литература може да обхване с поглед и двата свята. Пред очите му е Босфора, разделящ или обединяващ Европа и Азия в зависимост от гледната точка.
Нашата сложна история и тайните на Истанбул са моите теми, но аз съм писател, който обича да експериментира и да рискува, признава Орхан Памук. Новата му книга разказва за това, как търканията между двете култури - на Изтока и Запада, оставят трайни последици в душата на жителите на Истанбул.
Орхан Памук винаги е бил свързан с тях. Неслучайно тази книга, която в същината си е автобиографична, носи заглавието ”Истанбул”. Целият му досегашен живот с изключение на три години в Ню Йорк, са преминали в турската метрополия. ”Съдбата на Истанбул е моята съдба. Чувствам се свързан с този град, защото той направи от мен това, което съм”, обяснява Орхан Памук.
