Пет години начело на легендарната модна къща „Шанел“ се оказаха предостатъчно за Виржини Виар, която обяви оттеглянето си преди дни и хвърли света на модата в спекулации и за името на наследника си, и за причините зад изненадващия си ход. Във време, в което е допустимо творци от ранга на Алесандро Микеле и Пиерпаоло Пичоли да губят работните си места, подобно съобщение неизменно повдига въпроса „Доброволно ли е?"
„Лесно е да подхвърляме имена, защото всички дизайнери мечтаят да бъдат начело на „Шанел“, коментира френският „Л‘Обс“ въпроса с наследника на поста творчески директор. „Някои дизайнери правят амбициите си известни за публиката, като съзнателно имитират „кодовете“ на марката, сякаш искат да докажат, че знаят как да управляват идейното наследство. Други се опитват да уловят „духа на „Шанел“, работейки дискретно и упорито."
Времената за френската модна къща, пионер в овластяването на жените, са различни от периода на легендарната Коко, но и различни от този на знаковия „Кайзер“ Карл Лагерфелд. Днес модните дизайнери, с много малко изключения, не получават същото медийно внимание. Коко Шанел е не само моделиер на шапки и костюми, но ходещ символ на прогреса в 20-и век. Лагерфелд организира скъпоструващи модни ревюта, които приличат повече на пърформънси, и заснема сам луксозните си модели. Тази страница за модата днес явно е затворена – Мария Грация Киури, творческият директор на „Диор“, получава оскъдно медийно внимание, а бившият творчески директор на „Валентино“ Пиерпаоло Пичоли предпочита да демонстрира образа си на тих семеен мъж. Дизайнерите днес са свалени от пиедестала.
Дискретната и отбягваща интервютата Виржини Виар беше творчески директор на „Шанел“ едва пет години – твърде кратък период за едно царуване, при положение че модната експанзия в миналото се измерваше в десетилетия. Бивша асистентка на Карл Лагерфелд, негова дясна и лява ръка по думите на самия Кайзер, Виар смесва любимата на Коко Шанел лекота със стила на 80-те години. Осемдесетте са ерата на Лагерфелд, неговото златно време на модернизиране на духа на марката и привнасяне на сексапил в колекциите.
Лоялна и работлива, Виржини Виар сякаш става жертва на собствения си професионален успех, предлагайки естетическа приемственост, докато от творческия дизайнер на „Шанел“ се очакват традиционна безкомпромисност и доминация. Въпреки това или може би заради това продажбите на модния бранд са повече от добри - ръстът е 14 процента. Това е изключителен успех за една „жена в сянка“, както „Либерасион“ определи Виар по повод напускането й. На 62 години бившата дизайнерка на кинокостюми, бродеристка и асистентка на Карл Лагерфелд може да си позволи както да се оттегли завинаги от подиума, така и да тръгне по нов път спрямо собствените си естетически разбирания. За които, парадоксално, светът на модата знае твърде малко.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
„Лесно е да подхвърляме имена, защото всички дизайнери мечтаят да бъдат начело на „Шанел“, коментира френският „Л‘Обс“ въпроса с наследника на поста творчески директор. „Някои дизайнери правят амбициите си известни за публиката, като съзнателно имитират „кодовете“ на марката, сякаш искат да докажат, че знаят как да управляват идейното наследство. Други се опитват да уловят „духа на „Шанел“, работейки дискретно и упорито."
Времената за френската модна къща, пионер в овластяването на жените, са различни от периода на легендарната Коко, но и различни от този на знаковия „Кайзер“ Карл Лагерфелд. Днес модните дизайнери, с много малко изключения, не получават същото медийно внимание. Коко Шанел е не само моделиер на шапки и костюми, но ходещ символ на прогреса в 20-и век. Лагерфелд организира скъпоструващи модни ревюта, които приличат повече на пърформънси, и заснема сам луксозните си модели. Тази страница за модата днес явно е затворена – Мария Грация Киури, творческият директор на „Диор“, получава оскъдно медийно внимание, а бившият творчески директор на „Валентино“ Пиерпаоло Пичоли предпочита да демонстрира образа си на тих семеен мъж. Дизайнерите днес са свалени от пиедестала.
Дискретната и отбягваща интервютата Виржини Виар беше творчески директор на „Шанел“ едва пет години – твърде кратък период за едно царуване, при положение че модната експанзия в миналото се измерваше в десетилетия. Бивша асистентка на Карл Лагерфелд, негова дясна и лява ръка по думите на самия Кайзер, Виар смесва любимата на Коко Шанел лекота със стила на 80-те години. Осемдесетте са ерата на Лагерфелд, неговото златно време на модернизиране на духа на марката и привнасяне на сексапил в колекциите.
Лоялна и работлива, Виржини Виар сякаш става жертва на собствения си професионален успех, предлагайки естетическа приемственост, докато от творческия дизайнер на „Шанел“ се очакват традиционна безкомпромисност и доминация. Въпреки това или може би заради това продажбите на модния бранд са повече от добри - ръстът е 14 процента. Това е изключителен успех за една „жена в сянка“, както „Либерасион“ определи Виар по повод напускането й. На 62 години бившата дизайнерка на кинокостюми, бродеристка и асистентка на Карл Лагерфелд може да си позволи както да се оттегли завинаги от подиума, така и да тръгне по нов път спрямо собствените си естетически разбирания. За които, парадоксално, светът на модата знае твърде малко.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
