Със сигурност един от най-известните чужденци у нас е Ваня Джаферович. Всъщност бившият футболист на Берое от толкова отдавна живее в България, че понякога трудно бихме се сетили за него, когато говорим за "известни чужденци, живеещи у нас".
И наистина - той живее вече 16 г. в България, повече отколкото където и да било. Именно темата за родината, спомените и меланхолията бяха тема на негова публикация в социалните мрежи, пише каналът "Social Virals" във vbox7.
"До 9 годишна възраст бяхме в Босна, след това почна войната и се преместихме в Хърватска, където останах още 13 години, преди да дойда Стара Загора и България", разказва Джаферович под снимки от своето детство.
Днес той е на 38 г. и споделя, че все още не може да се пребори с носталгията и чувството, че е чужденец у нас. "Най-голямата грешка, която правя рядко, но я правя, е да си пусна музика от бивша Югославия, когато съм сам вкъщи. Чувам езика, текста, носталгията ме удря и почвам да ридая като малко дете. Не мога да спра…"
Хърватинът споделя, че когато човек е далеч от дома живее не толкова за бъдещето, колкото се връща в миналото и си спомня моменти, които може би не са толкова значителни, но човек ги е идеализирал до такава степен, че са станали утопични за него.
Ваня Джаферович уточнява - не иска да бъде разбран погрешно, защото обича България, има много приятели тук, но понякога просто искал да излезе навън, някой да го напсува на майчин език, а той... той да се усмихне!
И наистина - той живее вече 16 г. в България, повече отколкото където и да било. Именно темата за родината, спомените и меланхолията бяха тема на негова публикация в социалните мрежи, пише каналът "Social Virals" във vbox7.
"До 9 годишна възраст бяхме в Босна, след това почна войната и се преместихме в Хърватска, където останах още 13 години, преди да дойда Стара Загора и България", разказва Джаферович под снимки от своето детство.
Днес той е на 38 г. и споделя, че все още не може да се пребори с носталгията и чувството, че е чужденец у нас. "Най-голямата грешка, която правя рядко, но я правя, е да си пусна музика от бивша Югославия, когато съм сам вкъщи. Чувам езика, текста, носталгията ме удря и почвам да ридая като малко дете. Не мога да спра…"
Хърватинът споделя, че когато човек е далеч от дома живее не толкова за бъдещето, колкото се връща в миналото и си спомня моменти, които може би не са толкова значителни, но човек ги е идеализирал до такава степен, че са станали утопични за него.
Ваня Джаферович уточнява - не иска да бъде разбран погрешно, защото обича България, има много приятели тук, но понякога просто искал да излезе навън, някой да го напсува на майчин език, а той... той да се усмихне!
