Тракийските владетели били чистоплътни и живеели в разкош

Тракийските владетели били чистоплътни и живеели в разкош
Тракийските владетели били чистоплътни и живеели в разкош / снимки: Таня Мишева
Тракийските владетели били чистоплътни и живеели в разкош
55613
Тракийските владетели били чистоплътни и живеели в разкош
  • Тракийските владетели били чистоплътни и живеели в разкош

На завой на река Тунджа в местността Татар маша в землището на сегашното село Княжево върху естествен хълм преди векове е имало дворец. Там е живял тракийски владетел. Замъкът е бил като "бяла птица" върху хълма - дебела варова мазилка, гръцки керемиди, внасяни с плавателни съдове по Тунджа.

Това се е случило в средата на 4 век пр. Хр. или малко по-късно по времето на Филип Македонски. Дворецът е построен около 330 г. преди н.е., опожарен в средата на 3 век, 50 години след това местните го превръщат в култово място, където правят свещени за траките обреди.

Този замък е първата добре запазена сграда от такъв тип, която археолозите в България откриват, разказва за Дарик проф. Даниела Агре (на малката снимка), ръководител на експедиция „Странджа Сакар".

В момента разкопките са в северната част на двореца, а досега археолозите са научили, че нашите владетели са живели много разкошно, били са чистоплътни, тъй като е открит тръбопровод на втория етаж на замъка, намерени са много монети, гръцка керамика и, разбира се, ловни трофеи. Знае се, че ловът е бил основно занимание на тракийските владетели. Проф. Агре разказва още, че има голям интерес към разкопките и на терена постоянно има хора, които не са изкушени от археологията като наука, а от любопитство да разгледат истински дворец. Ако този археологически обект бъде възстановен, той би станал част от туристически маршрут, тъй като е близо до морето, близо е до границата. И съвсем спокойно би могъл да съперничи на един Царевец например.

Самият дворец е бил на два етажа, с разгърната площ около 600 метра, с огромни крепостни стени в основата на хълма, разказва проф. Даниела Агре. Засега сме разкрили много малка част от крепостните стени - мястото, където е самият вход към двореца, разкрита е основна жилищна сграда на два етажа. Руините от втория етаж са падналия върху първия и са го запечатали. Всичко се открива така, както са го оставили древните. Изключително интересно и важно е за всеки един предмет да бъде открит там, където е неговото място - пещи за хляб, пещи за топене на метал. Открихме много гръцка и тракийска керамика. Става ясно как са живели тези тракийски владетели, с какво са се занимавали. Рога на лопатари, на елени - това е било основно занимание на тракийските владетели, на тракийската аристокрация. Материалът, който открихме, още веднъж доказва това.

За пръв път в тракийско жилище от такъв характер открихме и мазе, в което имаше много амфори, фрагментирани, защото е рухнал покривът. Сградата е била опожарена някъде в средата на трети век пр. Хр. и тогава е станало това запечатване на долните етажи. Голяма част от пространството на първия етаж е използвано за складови и сервизни помещения - кухня, тъкачни станове открихме. Има много монети, които ни дават една много точна дата за това кога е изграден и кога е обитаван този дом. Много помага и добре датираната гръцка керамика, допълва проф. Агре.

Това е единственият добре запазен дворец и той беше признат за най-голямото откритие в областта на тракийската археология. До тази основна жилищна сграда има долепени други сгради. в една от тях открихме есхара - това е ритуално огнище. В тази голяма зала вероятно са се подписвали най-важните договори и са се извършвали различни жертвоприношения. Тази година открихме и много пещи, където се е преработвала руда. Явно това е била една от основните дейности, с които са се занимавали приближените на този владетел.

Цялото интервю с проф. Даниела Агре можете да чуете в прикачения звуков файл