Жълто-кафява боа се увива около врата на Давид де Оливейра Гомеш като шал, но 15-годишният бразилец с аутизъм е очарован и не се страхува.
За него това е терапия.
"Името му е Злато. Той е студен. Яде мишки", разказва Гомеш на терапевта си в лечебен център в Сао Пауло, като нежно държи голямата змия, докато тя се плъзга около него пред терапевтът му Андреа Рибейро.
Тя е специалист в лечението на хора с увреждания, аутизъм или тревожност, като използва необичаен метод: терапия с влечуги, която според нея помага на пациентите да се отпуснат и да подобрят комуникацията, двигателните си умения и други способности.
Рибейро е пионер в този метод през последното десетилетие в лечебния център, който разполага с открито пространство, където пациентите общуват с гущери, костенурки и "жакаре" - вид алигатор, произхождащ от Латинска Америка, който е често срещан в Бразилия, включително в тропическите гори на Амазония.
Лечението не е научно доказано.
Но "медицински е доказано, че когато хората влизат в контакт с животни, се освобождават невротрансмитери като серотонин и бета-ендорфини, които дават усещане за удоволствие и благополучие", казва Рибейро.
"Това кара (пациентите) да се чувстват добре и да искат да учат. Влечугите ни дават възможност да постигаме по-добри и по-бързи резултати", казва тя пред АФП.
Рибейро е използвала кучета в лечебните си сесии. Но тя установила, че постоянните им опити да играят и да взаимодействат с тях карат някои пациенти да се чувстват неспокойни, особено тези с аутизъм.
Затова тя се насочва към влечугите.
Това е клас животни, който кара много хора да се притесняват. Но хората с аутизъм са склонни да подхождат към тях "без предразсъдъци" - животните предизвикват любопитството им, без да ги карат да се чувстват неудобно.
Влечугите, от своя страна, "са безразлични", казва тя. "Те не търсят внимание така, както някои бозайници", добавя терапевтът.
Десетгодишният Габриел Пинхейро гали малък алигатор и се опитва да имитира сричките на Рибейро, като отваря три пъти широко устата си: "Ja-ca-re."
"Мокър е", казва той, а очите му са вперени в създанието иззад очилата му.
Люспите на алигатора са "твърди", а коремът му - "мек", казва той, докато терапевтът му помага да работи върху противоположностите.
След това двамата с Рибейро изпяват песен за якаре, за да упражнят уменията за слухова памет.
Майката на Пинхейро, Кристина, смята, че четиригодишната терапия е помогнала за подобряване на слуховите, комуникативните и двигателните му умения.
За него това е терапия.
"Името му е Злато. Той е студен. Яде мишки", разказва Гомеш на терапевта си в лечебен център в Сао Пауло, като нежно държи голямата змия, докато тя се плъзга около него пред терапевтът му Андреа Рибейро.
Тя е специалист в лечението на хора с увреждания, аутизъм или тревожност, като използва необичаен метод: терапия с влечуги, която според нея помага на пациентите да се отпуснат и да подобрят комуникацията, двигателните си умения и други способности.
Рибейро е пионер в този метод през последното десетилетие в лечебния център, който разполага с открито пространство, където пациентите общуват с гущери, костенурки и "жакаре" - вид алигатор, произхождащ от Латинска Америка, който е често срещан в Бразилия, включително в тропическите гори на Амазония.
Лечението не е научно доказано.
Но "медицински е доказано, че когато хората влизат в контакт с животни, се освобождават невротрансмитери като серотонин и бета-ендорфини, които дават усещане за удоволствие и благополучие", казва Рибейро.
"Това кара (пациентите) да се чувстват добре и да искат да учат. Влечугите ни дават възможност да постигаме по-добри и по-бързи резултати", казва тя пред АФП.
Рибейро е използвала кучета в лечебните си сесии. Но тя установила, че постоянните им опити да играят и да взаимодействат с тях карат някои пациенти да се чувстват неспокойни, особено тези с аутизъм.
Затова тя се насочва към влечугите.
Това е клас животни, който кара много хора да се притесняват. Но хората с аутизъм са склонни да подхождат към тях "без предразсъдъци" - животните предизвикват любопитството им, без да ги карат да се чувстват неудобно.
Влечугите, от своя страна, "са безразлични", казва тя. "Те не търсят внимание така, както някои бозайници", добавя терапевтът.
Десетгодишният Габриел Пинхейро гали малък алигатор и се опитва да имитира сричките на Рибейро, като отваря три пъти широко устата си: "Ja-ca-re."
"Мокър е", казва той, а очите му са вперени в създанието иззад очилата му.
Люспите на алигатора са "твърди", а коремът му - "мек", казва той, докато терапевтът му помага да работи върху противоположностите.
След това двамата с Рибейро изпяват песен за якаре, за да упражнят уменията за слухова памет.
Майката на Пинхейро, Кристина, смята, че четиригодишната терапия е помогнала за подобряване на слуховите, комуникативните и двигателните му умения.
