Прочутата творба на италианския художник Леонардо да Винчи "Мона Лиза" винаги е будила множество дебати заради своята загадъчност. Екип от учени обаче смята, че загадките около нея вече са с една по-малко.
Шифърът на Леонардо закодиран в очите на Мона Лиза?
Мистериозната усмивка на Мона Лиза се дължи на радост, смятат почти 100% от доброволците, участващи в проучване върху визуалните възприятия. Неврологът Юрген Корнмайер от Университета във Фрайбург и неговият екип са използвали La Gioconda за своето проучване, което разглежда фактори, които влияят на човешкото възприятие върху визуални знаци.
Кога Леонардо рисува за първи път енигматична усмивка?
Техният избор не е случаен, тъй като картината често се смята за символ на емоционалната енигма. Ако за мнозина усмивката на Мона Лиза изглежда весела и непринудена, то за някои тя е по-скоро насмешлива и дори тъжна.
Екипът е използвал черно-бял вариант на картината от 16 в., който е бил манипулиран в осем различни варианта. При всеки от тях устните са променени леко нагоре, за да изглежда по-весела, или надолу - за да изглежда тъжна. Освен тях на доброволците е показан и оригиналният черно-бял вариант.
Под "Мона Лиза" е скрит още един портрет
На 12-те участници в експеримента изображенията с Мона Лиза са показани общо 30 пъти. При всяко показване на картина те е трябвало да кажат дали тя е радостна или тъжна.
"Като се имат предвид описанията от изкуството и историята, ние мислехме, че оригиналът ще е по-двусмислен", заяви Корнмейер. Обратно на неговите очаквания обаче експериментът е показал, че оригиналът на Да Винчи е категорично "щастлив". Според 97% от участниците усмивката на Мона Лиза изглежда радостна.
Открита в Русия картина може да се окаже втората версия на "Мона Лиза"
Във втория етап на експеримента на участниците им е било показано оригиналното изображение с осем други "по-тъжни" версии. Според участниците Мона Лиза отново е изглеждала щастлива, но този път другите осем картини са изглеждали още по-тъжни.
Според изследователите хората "не притежават фиксирана скала за щастие и тъга в мозъка си" и възприемането на тези емоции зависи много от контекста.
"Ние забелязваме целия диапазон и след това адаптираме нашите оценки", използвайки паметта си, смята Корнмейер, според когото разбирането на това може да помогне при лечението на хора с психиатрични разстройства.
Шифърът на Леонардо закодиран в очите на Мона Лиза?
Мистериозната усмивка на Мона Лиза се дължи на радост, смятат почти 100% от доброволците, участващи в проучване върху визуалните възприятия. Неврологът Юрген Корнмайер от Университета във Фрайбург и неговият екип са използвали La Gioconda за своето проучване, което разглежда фактори, които влияят на човешкото възприятие върху визуални знаци.
Кога Леонардо рисува за първи път енигматична усмивка?
Техният избор не е случаен, тъй като картината често се смята за символ на емоционалната енигма. Ако за мнозина усмивката на Мона Лиза изглежда весела и непринудена, то за някои тя е по-скоро насмешлива и дори тъжна.
Екипът е използвал черно-бял вариант на картината от 16 в., който е бил манипулиран в осем различни варианта. При всеки от тях устните са променени леко нагоре, за да изглежда по-весела, или надолу - за да изглежда тъжна. Освен тях на доброволците е показан и оригиналният черно-бял вариант.
Под "Мона Лиза" е скрит още един портрет
На 12-те участници в експеримента изображенията с Мона Лиза са показани общо 30 пъти. При всяко показване на картина те е трябвало да кажат дали тя е радостна или тъжна.
"Като се имат предвид описанията от изкуството и историята, ние мислехме, че оригиналът ще е по-двусмислен", заяви Корнмейер. Обратно на неговите очаквания обаче експериментът е показал, че оригиналът на Да Винчи е категорично "щастлив". Според 97% от участниците усмивката на Мона Лиза изглежда радостна.
Открита в Русия картина може да се окаже втората версия на "Мона Лиза"
Във втория етап на експеримента на участниците им е било показано оригиналното изображение с осем други "по-тъжни" версии. Според участниците Мона Лиза отново е изглеждала щастлива, но този път другите осем картини са изглеждали още по-тъжни.
Според изследователите хората "не притежават фиксирана скала за щастие и тъга в мозъка си" и възприемането на тези емоции зависи много от контекста.
"Ние забелязваме целия диапазон и след това адаптираме нашите оценки", използвайки паметта си, смята Корнмейер, според когото разбирането на това може да помогне при лечението на хора с психиатрични разстройства.
